Вярно че беше слънчев втори май, но не минаваше петнайсет градуса.
– Вероятно. Но няма как. Това е изкуство, а то иска жертви. Освен това няма да е зле зърната да настръхнат леко. Секси е.
Изабел бързо си сложи тънкото бельо и се запита кога последно е носила прашки. Това беше най-тъпата дреха на света, но Лоло даде такова нареждане и Изабел се подчини, тъй като беше достатъчно суетна да иска да изглежда красива в най-луксозната рокля, която щеше да носи в целия си живот.
Бързо навлече и тънкия комбинезон.
– Готова съм – каза смутено.
С това бельо се чувстваше дори по-гола, отколкото без него.
– Ела – заповяда Лоло.
– Ще заминавам за Африка след две седмици – обясни Изабел притеснено, когато се показа иззад паравана. Сложи ръка върху корема си, чувстваше се по-скоро като тромава тийнейджърка, отколкото като космополитна лекарка. – Винаги ям повече преди подобни пътувания. И не тренирам колкото би трябвало.
– Не приказвай глупости, великолепна си и в моята рокля ще изглеждаш като богиня. Всички жени заслужават поне веднъж да покажат тази си страна. Остава само да я облечеш, хубавице.
Лоло свали роклята от закачалката и за своя изненада Изабел усети нещо, подобно на копнеж. Как може да изпитваш подобни чувства към едно парче плат? Тя протегна ръка, докосна бронзовата коприна. Лоло ù помогна с обличането и отстъпи крачка назад.
– Леле, бива си те, жено!
Изабел се погледна в огледалото. Роклята правеше нещо с фигурата ù. Не се виждаше нито един недостатък, изпъкваха най-хубавите ù черти. Кожата ù блестеше като бяла коприна, луничките изглеждаха красиви и ù придаваха характер, очите ù бяха огромни, коремът ù изчезна, тя беше само бюст, крака и талия.
– Нека пробвам и обувките – помоли с внезапна жажда.
Щеше да ходи на звездна сватба и щеше да прекара суперяко.
Лоло ù помогна внимателно да сложи пяна на къдриците си и да ги оформи така, че да заприлича на филмова звезда. Изабел си сложи червило и си провери грима. Лоло ù даде шал за раменете.
– Но само в църквата – инструктира я. – Това не е рокля, която да криеш под глупав шал, ясно?
Изабел кимна послушно.
– Какво мислиш за това? – попита тя.
Импулсивно беше взела евтината, но необичайна широка гривна, която си беше купила едно време в Африка. Не автентични, но лъскави и екзотични камъни в златисти и бронзови цветове. Блестяха като залеза над централноафриканската пустиня. Лоло им хвърли поглед и кимна утвърдително.
– Успех, сладурано! Колата ти дойде. Зашемети ги.
Изабел взе такси до църквата в „Гамла стан“, Стария град на Стокхолм. Колата спря точно пред „Стуршюркан“. Венчавката беше насрочена за три часа и гостите вече пристигаха. Тя плати и слезе бавно и внимателно заради високите обувки. Камъните на калдъръма бяха стари и неравни и тя пристъпи несигурно.
Пред църквата вече се бяха събрали множество хора, които тя смътно познаваше от клюкарските вестници. Актьори, музикални звезди, спортисти.
– Здравей, Изабел!
Тя се обърна и най-сетне срещна познато лице. Усмихна се на Наталия де ла Грип – или по-скоро Наталия Хамар – и пристъпи към нея.
– Колко хубаво, че дойде! – Думите на Наталия прозвучаха съвсем искрено.
– Благодаря! – отвърна Изабел и покри раменете си с шала.
– С Александър ли идваш?
– Не.
Той, разбира се, беше предложил да я вземе, но някакъв бунтарски дух у Изабел я накара да откаже. Тя не беше някаква глупачка, съвсем спокойно можеше да стигне и сама до църквата. Сега обаче, като се огледа, Изабел се запита дали нямаше да бъде по-разумно да приеме. Накъдето и да се обърнеше, виждаше само двойки, двойки, двойки. Да не би във висшата класа да нямаше необвързани жени?
– Боже, колко много знаменитости! – отбеляза тя.
– Да, Аса и Майкъл познават много хора – кимна Наталия и дискретно посочи един мъж, когото Изабел разпозна като бивш американски президент. Впечатляващо.
– Бил е приятел на бащата на Аса. А онази там – Наталия наклони глава към облечена в синьо жена, която имаше особено британски вид, нещо като кралска особа или най-малкото херцогиня, – е била близка приятелка с майка ù. И двамата родители на Аса починаха.
Наталия помаха на някакъв грамаден брадат мъж, който дойде под ръка с блондинка в прилепнала рокля. Дори Изабел, която не проявяваше и капка интерес към спорта, знаеше, че той е прочут хокеист.
– Приятел на Майкъл – обясни Наталия. И продължи в същия дух и с другите гости.
Изсипваше се сърцето на елита и ако Изабел случайно не познаеше някого, Наталия ù разясняваше. При появата на една от кралските дъщери и партньора ù фотографите направо полудяха. Прииждаха все повече млади и супербогати финансисти.