Тя пак придърпа шала си, беше тънък и хлъзгав и при всяко движение кракът ù докосваше неговия. Той погледна надолу, видя как покритото ù с коприна бедро е облегнато на неговото в костюма. Идваше му да сложи ръка върху този крак, високо на бедрото ù, да го докосне с длан, да погали вътрешната му страна, да се наведе и да я целуне по устата. Помнеше наизуст всяка една целувка, която бяха разменили, помнеше каква беше на вкус, как звучеше. Дали и тя си мислеше за това? Означаваше ли всичко това – че тя се разколеба и се съгласи да дойде, че прие да се срещне с Лоло и да заеме тази секси рокля, – че и тя го иска? И ако да, кога?
Дори не беше чул, че музиката е заехтяла, изведнъж забеляза, че всички са се изправили. Бързо скочи на крака и си пооправи костюма, преди младоженците да дойдат по пътеката. Бяха ефектна двойка, както вървяха един до друг – облечената в бяло Аса Белке и бъдещият ù съпруг Майкъл Шамон. Наталия и Дейвид вървяха зад тях.
Изабел въздъхна, а Ебба си бършеше очите. Аса наистина беше красива. Беше хванала бяло-русата си коса в лъскав нисък кок. Дълъг бял шлейф, воал, снежнобяла рокля и чисто бял букет я караха да изглежда едва ли не чиста и невинна, което Александър нямаше как да не намери за доста комично предвид всичките ù лудории. Но тя изглеждаше и бляскава, и щастлива, така че може би все пак точно това е искала. Да се врече във вярност на един човек до края на живота си. Той ù намигна, докато минаваше покрай него. Тюркоазените ù очи проблеснаха, ъгълчетата на устата ù потрепнаха и после младоженците отминаха.
– Тя е най-красивата булка, която съм виждала – прошепна Изабел и Александър завъртя очи нагоре – станеше ли дума за сватби, не можеше да ги разбере тези жени.
Младоженците стигнаха до олтара, Наталия и Дейвид застанаха от двете им страни и гостите седнаха. Церемонията се водеше на шведски, английски и френски. Александър слушаше с половин ухо, погледът му се рееше из църквата. Когато чу тихо подсмърчане от лявата си страна, не можа да не се подсмихне. Той самият не беше ни най-малко развълнуван, тези приказки за Бог и обети не значеха нищо за него, но беше ходил на достатъчно сватби, за да знае две неща: жените винаги плачат и никога не си носят носни кърпички. Той извади малък пакет хартиени носни кърпички от джоба си, хвана ръката на Изабел и ги сложи в нея.
– Благодаря! – прошепна тя.
„Червена точка за Александър“, помисли си той доволно.
Преследваше я повече от три седмици. Не помнеше кога за последно му е отнело толкова време да вкара някоя жена в леглото, започваше да губи търпение.
Изабел си избърса носа и отпусна ръце в скута си. Александър се протегна и я хвана за лявата. Възнамеряваше само да я погали, може би да я вдигне към устата си, да я целуне леко, да прошепне нещо забавно и умно, но вместо това я стисна силно и двамата останаха така, ръка за ръка в църквата. Той гледаше право напред. Би трябвало да го мисли за смешно и глупаво. И може би наистина го мислеше.
Въпросът обаче беше защо в такъв случай не я пускаше?
+nbsp
24
– Знаеш ли, мисля, че и тук не съм влизала досега – каза Изабел и се огледа из празничния салон на „Ридархюсет“, който вече се пълнеше с гости.
Една дълга маса се огъваше под подаръците, охранителите се движеха дискретно напред-назад, от време на време проехтяваше смях.
– Да, висшите класи са експерти в това, никой не умее да купонясва като нас.
– Е, предполагам, че и за това се иска талант – отбеляза тя.
– Има си някои предимства.
Изабел бавно му се усмихна и видя как той реагира на това, как го привлече към себе си все едно тя е огън, а той… каквото там привличаше огънят. Наистина беше приятно. Никога не я е бивало във флиртуването, но с Александър беше същото, както когато танцуваха заедно – лесно беше да го следва и той я караше да се чувства умела. Невероятно!
Погледът му се плъзгаше по тялото ù. Чувстваше се по-скоро поласкана от жаждата в него.
– Казах ли ти, че роклята ти е… Просто не знам какво да кажа.
Тя си припомни инструкциите на Лоло, свали си шала бавно, разголи раменете и деколтето си. Без шала роклята не беше особено благоприлична, но тя си помисли, че поне тази вечер можеше да си позволи да не е благоприлична.
Очите на Александър се разшириха по много приятен начин. Това май беше най-сложната любовна игра, в която бе участвала.
Дали някога е била толкова силно привлечена от мъж, колкото от Александър? Той, разбира се, беше ужасно хубав, но имаше и нещо повече. Откритият му интерес към нея определено ù действаше добре. Дори и това да беше просто игра от негова страна, стратегия да я вкара в леглото – а тя беше достатъчно цинична, за да разбира, че вероятно е така, че той надали страдаше от любов от пръв поглед, – все пак погледът му винаги я следеше, понякога с усмивка, понякога с похот, която не си правеше труда да прикрива, цялото му внимание и пълното му съсредоточаване върху нея… Беше опияняващо.