Следващия тост вдигна Дейвид Хамар.
Изабел го беше сметнала за сериозен, респектиращ човек, но той започна речта си с невероятно смешно описание на мнението му за любовната история на Аса и Майкъл, която изглежда бе започнала преди много години, но разцъфтяла едва миналото лято с огромно количество есемеси, кавги и страст. Към края на речта гостите почти се търкаляха по пода от смях.
Речите продължиха, вдигаха се наздравици и когато отнесоха чиниите, и двамата ù събеседници бяха здравата натряскани и шегите им започваха да я дразнят.
Тя вдигна очи и видя, че Александър пак я гледа. Усмихна му се, след което Аксел и Кристер отново я въвлякоха в абсурдните си разговори.
По време на десерта Александър също се изправи и държа реч за Аса. Беше пиян, не много, но Изабел видя, че очите му не са фокусирани. Обаче изглеждаше весел и речта му беше истерично смешна. Седна си сред смях и аплодисменти и вдигна чашата си в поздрав към Изабел.
Следващия път, когато Изабел погледна натам, докато им поднасяха кафето, мястото на Александър се оказа празно. Тя се сепна леко, зачуди се къде е отишъл. И тогава изведнъж чу гласа му до ухото си, тих, но заповеднически.
– Да си разменим местата – казваше на единия от събеседниците ù.
– Ама… – запротестира Аксел.
– Никакво „ама“. Ставай. Веднага.
Аксел бавно се изправи. Изабел му се усмихна извинително, докато Александър се настаняваше до нея.
– Не беше много мило.
– Твърдо съм убеден, че жените нямат високо мнение за теб, ако си мил.
Тя поклати глава. Ако беше научила нещо през всички тези години, то беше точно обратното.
– Напротив, това е едно от най-важните качества.
– Така ли? Защо?
– Иначе няма да има доверие.
– И то ли е толкова важно?
– Знаеш, че е.
Донесоха сватбената торта, огромно бяло сладкарско творение.
– Изглеждат много влюбени – отбеляза Изабел, когато Майкъл целуна Аса може би за стотен път, преди да се заемат да режат тортата.
Александър само поклати глава.
– Наистина ли никога не си се влюбвал? – попита тя.
– Може би един път.
Така ù се падаше – полюбопитства и сега трябваше да изтърпи острото убождане на ревността. Кого е обичал? Коя е била достатъчно уникална, та да бъде обичана от Александър?
– Коя беше тя? – не се сдържа.
Той се приближи и я погледна сериозно:
– Напълно бях забравил. Явно съм потиснал спомена. Твърде болезнен е бил, нали разбираш.
После замълча, доби измъчен вид и тя се наведе към него, затаила дъх.
– Беше ми състудентка от икономическия. Обичаше диаграми, а аз го намирах за секси и се увлякох по нея. Толкова бях влюбен, че чак болеше. Най-ужасната сутрин в живота ми.
Изабел се засмя на висок глас. Облекчено.
Той наистина беше като символ на упадъчния денди, както седеше и я гледаше самодоволно. Тя му се усмихна и примигна бавно и пресметливо. Колко трудно би било да го съблазни довечера? Александър наклони глава на една страна. Наблюдаваше я все едно той е гладен лъв, а тя – случайно минаваща газела.
„Никак няма да е трудно“, реши тя.
25
Забави се твърде дълго, там му беше грешката. Както и че не напердаши съседа по маса на Изабел, когато имаше възможност. Александър скръсти ръце и загледа претъпкания дансинг. Така става, като не действаш бързо. Сега трябваше да стои и да гледа как Изабел танцува валс в обятията на брадатия си събеседник. Двойката се плъзна покрай него и брадатият му пусна злобна усмивка.
Самият Александър танцува първо със собствената си съседка по маса, после и с булката, но след като изпълни задълженията си, вече искаше той да танцува с Изабел. В интерес на истината най-силно искаше да се махне оттук и да прави секс с Изабел, но щом тя възнамеряваше да танцува цяла нощ, щеше да се покаже като джентълмен и да почака.
При следващото си преминаване покрай него тя танцуваше с Евгений, който му намигна. Александър се предаде, стана и отиде при една компания от по-дивите приятели на Аса. По цялата маса имаше кофи с лед и чаши и той взе една чаша „Помери“ и затърси Изабел с поглед – тя танцуваше засмяна с друг мъж. Помисли си, че това ново за него преживяване, ревността, започва да губи от блясъка си. През целия си живот никога не бе изпитвал ревност и сега трябваше да признае, че чувството е гадно. Наля си още шампанско, изпъна крака пред себе си и се загледа в танцуващите. Все някога музиката трябваше да спре.