Евгений дойде при него, седна и му се ухили.
– Много весел изглеждаш – отбеляза.
Александър го изгледа раздразнено.
Евгений си сипа шампанско и го изпи с доволно примлясване.
– Хората трябва да се женят по-често.
– Ако това е намек към мен, по-добре забравù.
– Не беше намек. Беше разсъждение. Тъй. Да говорим за нещо съвсем различно, което наистина няма нищо общо с желанието ми най-после да срещнеш момиче, за което да се ожениш – какво направи с Изабел?
Александър кимна към дансинга, където музиката, слава Богу, беше спряла. Изабел го забеляза. Той се изправи, когато тя дойде при тях и се отпусна на креслото до Евгений.
– Трябва да поседна, тези обувки ми взеха здравето.
Тя изпъна крака и Александър се вторачи. Никога не се беше имал за любител на краката. По-скоро на гърдите и задника. Но краката на Изабел… В тези обувки, които сякаш бяха създадени да те съблазняват. А тя като че ли дори не съзнаваше колко секси изглежда.
– Искаш ли нещо за пиене? Шампанско?
Или предпочиташ да идем у нас и да ме оставиш да те съблека, да те целувам?
– По-добре вода – усмихна се тя.
Той се изправи.
– Ще ти донеса вода, но трябва да ми обещаеш нещо.
– Какво?
– Стой тук, докато се върна. Чакай ме. Недей да танцуваш.
Тя му пусна от онези усмивки, които му се искаше да улови с ръка и да носи навсякъде със себе си.
– Обещавам.
И Евгений се ухили още по-широко.
Тъй като целият персонал изглеждаше зает със сервирането на алкохол и раздигането на празните чаши, Александър сам намери една малка кухничка. Бяха наредени купчини подноси и порцелан, но той откри чисти чаши в шкафа и свали една. С крайчеца на окото долови движение и като се обърна, видя Том Лексингтън да пуши на малкия балкон.
– Всичко наред ли е? – попита Александър, докато завърташе крана на чешмата.
Огледа се за някаква кана или бутилка, която да напълни и да вземе със себе си.
– Радвам се, че започват да се укротяват – сви рамене Том и издиша дима.
Когато Александър спря водата, се чу нещо като суматоха.
– Чу ли това? – попита той и в същия момент се разнесе писък.
Том хвърли цигарата, притисна слушалката в ухото си и се заслуша. Александър отиде до вратата и я бутна. Някакво вълнение, което не можеше точно да определи, се забелязваше в отвъдния край на залата. Повечето гости се държаха нормално, но Александър забеляза няколко души да тичат към една врата. Пак се чу вик.
Местата на Изабел и Евгений бяха празни и Изабел не се виждаше никъде. Том си проправи път през множеството и Александър го последва плътно по петите. Цялото му семейство беше тук, всички хора, за които го беше грижа, но мислеше единствено дали не се е случило нещо с Изабел. И после Александър я видя. Тя беше коленичила до някакъв мъж, който лежеше по гръб на земята. Запретна роклята си над коленете, когато се наведе към него, а едната ù ръка беше на гърлото му.
– Какво става тук? – проехтя през врявата авторитетният глас на Том.
Изабел вдигна очи. Отметна косата от лицето си, забеляза Александър и после премести погледа си върху Том.
– Повикайте линейка. Не може да диша, получил е алергичен шок.
Гласът ù беше рязък, погледът – стабилен.
– Алекс?
– Да, какво да направя?
– Намери Джина.
Тя пак се наведе. Каза нещо на мъжа, чиито гърди се надигаха със затруднение. Том вече държеше телефона до ухото си. Александър се озърна, мерна Джина на вратата.
– Направете ù път – провикна се той, протегна ръка и задърпа Джина през морето от хора чак до Изабел.
– Би трябвало да има спринцовка с адреналин в палтото. Можеш ли да я намериш? – попита Изабел и точно това ù беше невероятното – гласът ù беше напълно спокоен.
Насред целия този хаос Изабел беше леденостудена. „И бомба да беше паднала, щеше да е съвсем същата“, помисли си той. Аналитична, съсредоточена, помагаща.
Джина забърза нанякъде.
– Том повика линейка. Какво мога да направя? – попита Александър.
– Изведи хората оттук. Помоли някой да намери аптечка. Джина?
Джина се беше върнала със спринцовката. Вече я беше извадила от опаковката. Заедно разкопчаха панталоните. Джина заби иглата в бедрото на мъжа, докато Изабел продължаваше да му говори.
Александър беше започнал да извежда гостите навън, когато дойдоха Майкъл и Дейвид.
Александър им кимна, също и на Питър, който се показа на вратата.