– Джина и Изабел държат всичко под контрол, линейката идва, ето го и Том с аптечката. Дали някой може да намери одеяло?
Дейвид се завъртя кръгом и изчезна.
Изабел взе аптечката и огледа съдържанието. Дейвид се върна с одеяло и те завиха мъжа, докато Джина му направи възглавница от тапицерията на един стол и кърпа за ръце и я пъхна под главата му.
Александър чу как Изабел тихо задава кратки въпроси.
– Знаете ли къде сте? Как се казвате?
– На сватба. Фарес Насиф.
– Добре, Фарес. Аз съм лекар. Получили сте алергичен шок, бихме ви инжекция и вече дишате по-лесно. След малко ще ви включа на система. Сам ли сте тук?
Майкъл клекна до тях.
– Това е братовчед ми – прошепна той. – Да повикам ли Нур? Съпругата му.
– Да.
Майкъл се върна с една жена, която покри устата си с ръце и коленичи до Фарес.
– Има ли някакви заболявания? – попита Изабел, докато внимателно забиваше иглата в ръката на Фарес.
– Не. – Съпругата мигаше уплашено, отново и отново.
– Джина, поеми тук – нареди Изабел и докато Джина се суетеше със системата, Изабел хвана жената за ръка.
Александър донесе стол и Изабел внимателно я побутна да седне. Погледна Александър:
– Тя е в шок, но няма страшно. Слушайте, Нур, мъжът ви вече е по-добре. Но трябва да отиде в болница, за всеки случай. Искате ли да отидете с него? Има ли още някой, който може да ви помогне?
– Да.
Нур прехапа устни и поизправи гръб и Александър забеляза, че лицето ù вече не е толкова бяло.
– Ще отида с него – каза тя решително и в същия момент пристигнаха двама парамедици с носилка.
Изабел им обясни положението, като използваше кратки и ясни думи и терминология, която звучеше като извадена от телевизионен сериал. Фарес дишаше през кислородна маска и държеше ръката на съпругата си. Все още изглеждаше драматично, но вече се усещаше, че най-страшното е минало.
Том дойде, Александър се облегна на рамката на вратата и загледа усмихнат Изабел, която даваше отчет и нареждания на парамедиците.
– Тя е с мен. Бива си я, а?
Черните очи на Том само се вторачиха в него.
Парамедиците излязоха с носилката и в залата останаха само Изабел, Джина, Александър и Питър.
– Аз ще закарам Джина вкъщи, когато приключи – предложи Питър.
Александър го погледна учудено.
– Съгласна ли си, Джина? – попита той и се вгледа в лицето ù.
Тя обаче само кимна:
– Да.
Александър ги видя как си тръгват заедно. Когато се опомни от тази изненада, той се обърна към Изабел, която беше седнала и като че ли дишаше дълбоко.
Той изправи един паднал стол и ù се усмихна леко. Косата ù беше разрошена и роклята се беше измачкала.
– И ти ли искаш да се прибираш? Да се обадя ли за кола?
– Дали младоженците няма да се обидят? Ако си тръгнем от тържеството преди тях?
– Ти току-що спаси живота на братовчеда на Майкъл. Мисля, че ако зависи от младоженците, имаш пълно право да правиш каквото ти скимне.
Изабел се отпусна на задната седалка. Облегна глава на дланта си и остана така, докато колата напускаше „Гамла стан“.
– Леко се притесних – призна тя след малко.
– Не си личеше – увери я той и протегна ръка към нея.
– Въпросът е, че тук няма никакво значение дали си добър лекар. Ако нямаше спринцовка, той нямаше да оживее.
– Е, за щастие имаше.
– Да. Жена му обеща да ми се обади да ми каже какво става, но не се безпокоя много.
Тя облегна глава на рамото му и Александър застана така, че да може да положи бузата си върху косата ù. Не беше сега моментът да се опитва да съблазни жена, която току-що е спасила нечий живот. Но беше наясно, че ако продължаваха с това темпо, косата му щеше да побелее, докато вкара Изабел в леглото. Той затвори очи, усети аромата ù. Не беше онова, на което се бе надявал, но с Изабел нищо не ставаше както се бе надявал и той не се оплакваше. Размърда се и бузата ù падна на ключицата му. Покрито с коприна коляно се потърка в крачола му. Мека гръд докосваше гърдите му. Той преглътна. Въздухът в колата сякаш изчезна и пулсът му започна бързо да се ускорява. Изабел пак помръдна. Сякаш ù беше трудно да си намери удобна поза. Този път едната ù ръка се озова на бедрото му, високо на бедрото му. Май щеше да се наложи да я премести, помисли си той задъхано. Започваше да се възбужда. Беше неловко. Но ако трябва да бъде честен, беше зажаднял за секс. Не че това беше най-важното на света, разбира се. Не беше някакъв невротичен сексманиак, но обичаше редовния секс, а Изабел твърде дълго го беше държала на сухо. Той се нагласи на седалката, но тя го последва, притисна се още повече към него.
– Изабел… – изтръгна се от устните му.