Тя бавно обърна глава, докато лицата им не се озоваха съвсем близо едно срещу друго. Когато колата мина под една улична лампа, той мерна за миг луничките под тънък пласт пудра по носа и страните ù.
– Какво? – Гласът ù прозвуча нисък и дрезгав.
Наведе се и я целуна леко по носа.
– Имаш лунички на челото – промърмори той и после си помисли, че определено сгреши, като я целуна, като вдъхна аромата ù, като я прегърна, докато контактът с нея не накара всеки квадратен сантиметър от тялото му да заклокочи от нетърпеливо очакване.
– Уморен ли си? – попита тя и кимна бавно, навлажни устни и те проблеснаха, той се вторачи в тях. – Или искаш да продължиш вечерта?
През целия си живот Александър никога не беше пропускал подобна покана, не му беше минавало през ума, че е възможно, но този път му отне няколко секунди, докато думите на Изабел, тонът ù и въпросителната усмивка наредиха късчетата от пъзела.
– Не си ли… – започна той, но се задави и се покашля. – Мислех, че ти си уморена.
Помилва с длан нежната кожа на голата ù ръка.
– Не – отвърна тя и красивите ù очи проблеснаха. – Спасяването на животи не ме уморява. Даже напротив.
Телефонът ù даде сигнал. Тя го извади и бързо прочете есемеса.
– Всичко е наред. Ще го задържат през нощта, но изглежда няма нищо сериозно. – Тя прибра телефона в чантата си. – Докъде бяхме стигнали?
– Искахте да продължите вечерта с мен, доктор Сьоренсен. Искаш ли да дойдеш у нас? Казват, че барчето ми е добре заредено.
Тя се протегна леко като изящна дива котка.
– Не се съмнявам – отвърна. – Едно съвсем малко уиски може би ще ми дойде добре.
– Обичаш ли уиски?
Никога не би го повярвал, но изведнъж си я представи гола, на кожено кресло, с чаша уиски в едната ръка и дебела пура в другата.
– Окей, Александър. Можеш да ми покажеш апартамента си. И барчето си. – Тя направи кратка пауза. – И останалото, ако искаш.
Александър едва си спомни новия си адрес, за да го каже на шофьора на таксито.
26
Таксито спря пред почти абсурдно луксозна сграда. Александър плати, двамата слязоха и той я поведе към входа.
– Изглежда скъпо – подметна Изабел.
– Обичам скъпото.
Обхвана кръста ù с ръка. Толкова умееше да я кара да се чувства избрана, желана. Колко ли пъти е постъпвал точно по този начин? Да ласкае някоя жена, докато тя си изгуби ума и може да мисли единствено за секс?
Качиха се в асансьора. Може би не биваше да усеща привличане към един разхайтен богаташ със съмнителен морал. Беше наясно, че Александър е точно такъв. Нямаше никакво значение, че той чете за „Медпакс“ или отделя милиарди за млади предприемчиви интернет специалисти. Основното му занимание бяха съблазняването и завоеванията. Нямаше значение и че бе виждала други негови страни, че той несъмнено си имаше тайни, че можеше да бъде и умен, и приятен, когато поискаше. С други думи, добре знаеше какъв е той. Никой не може да се промени толкова бързо.
В антрето миришеше на чисто и свежо и Изабел си напомни, че той има цяла армия служители, които подреждат, чистят и поправят.
Александър хвърли ключовете на една масичка и се вгледа в нея, мълчаливо и изпитателно.
– Всичко наред ли е? – попита я.
Тя се усмихна, пристъпи към него, опря ръка в гърдите му.
– Съвсем наред.
Може и да не биваше да изпитва привличане към Александър, но вече беше късно, дори не помнеше кога за последно е била дори близо до нещо подобно. Обхвана я вълнение и нетърпение. Не я беше грижа дали той играе някаква игричка, тъй като изборът колко да му даде от себе си беше неин. Може би тя дори се нуждаеше от това. Знаеше, че то никога няма да се превърне в нещо повече от секс и еротика, знаеше, че най-лошото, което може да ù се случи, е да се влюби в мъж като Александър. За щастие, тя не се влюбваше толкова лесно.
– Само трябва да се поосвежа.
Той я насочи към една баня, където тя си изплакна устата, изми си ръцете и се огледа в огледалото. Замисли се дълбоко кога за последно е спала с мъж. След Себастиен дълго време на предприе нищо. За жена в един от най-разюзданите браншове по света тя беше твърде въздържана. Един лекар доброволец в Париж миналото лято? Наистина ли беше минало толкова време?
Когато излезе, той я хвана през кръста и я целуна. Ах, беше неземно добър в целувките, нямаше никакво съмнение! И явно имаше и друга баня, тъй като миришеше на паста за зъби. Може би тя трябваше да свали гарда поне малко, поне тази нощ?
– Ела – хвана я за ръка той и я поведе през огромния апартамент.
Ръката му беше твърда и гласът – стабилен, но Изабел забеляза, че зениците му са се разширили от възбуда, усети как тялото му се напряга и нейното откликна със същото.