Влязоха в голяма дневна, тя пристъпи напред, а той спря зад нея. Тя видя големи дивани, полици с книги и огромен килим, пухкав като кашмир. Не би се изненадала ни най-малко, ако наистина беше кашмир. Ако някой можеше да притежава десет квадратни метра килим от непрактична светла вълна, това беше Александър де ла Грип.
– Какво ще кажеш? – попита той нехайно.
Обърна се към него:
– Много е уютно.
– Май си изненадана – засмя се той.
Тя обаче долови облекчение и радост в тези вълшебни очи, сини като арктически лед. Или пък беше антарктически? Не беше сигурна, винаги бъркаше двата полюса.
Александър отиде до бюфет, пълен с гарафи и бутилки, отвори една, наля уиски и на двама им и ù подаде едната чаша. Изабел седна на дивана, беше дълбок и мек, и очакваше да седне до нея, да започне да я съблазнява, само че той се настани на кресло срещу нея, изпъна дългите си крака и я заоглежда над ръба на чашата. Тя кръстоса крака, чу коприната леко да прошумолява и видя как очите му проблясват. Винаги беше намирала русите мъже за леко мекушави, леко сладникави, но у този мъж нямаше нищо мекушаво. Плещите и краката му изпъкваха под дрехите, чертите му бяха мъжествени и зрели. Тя, която смяташе, че сексът се отнася до нещо повече от тела и физическо привличане, до близост и сигурност, сега изведнъж усети, че жадува да го види гол.
– Бих дал всичко да разбера за какво мислиш в момента – обади се той и тя осъзна, че твърде дълго време е мълчала и го е зяпала.
– Чудя се как изглеждаш без дрехи.
Той отпи от уискито си и после остави чашата.
Облегна ръце на подлакътниците, разкрачи крака. Тя видя, че е възбуден.
– Така ли? И какво точно искаш да знаеш?
Тя настръхна, подготви се.
– Имаш ли татуировка?
Обикновено мразеше татуировките, но реши, че Александър е от мъжете, на които те дори биха отивали. Той обаче поклати глава.
– А ти?
– Не – изсумтя тя. – Аз съм лекар.
Той вдигна вежди:
– Нима лекарите никога не се татуират?
– Ние размишляваме и анализираме твърде дълго, не правим нищо импулсивно.
– Е, сега си тук.
Тя отпи от уискито, беше отлично, обичаше точно този опушен вкус, а и беше подходящо, когато поне един път решиш да се преструваш на изискан.
– Идването ми тук не беше импулсивно решение.
– Знам.
С рошавата си коса и съвсем леко изкривен нос той приличаше на паднал ангел. Ангел, който е паднал много тежко и след това му се е наложило да се справя сам чрез дълъг и тежък физически труд.
– А как гледаш на пиърсинга? – попита той.
– Да не би да имаш пиърсинг? – изненада се тя. – Къде?
– Познай.
– Не. Мразя тези игри – отказа тя.
Може би беше от алкохола, може би четеше възбудата на лицето му. Нямаше никакво значение дали е просто една от многото, точно сега беше избрана и той я караше да го усети. Съществуваше ли по-силен афродизиак?
– Покажи ми – нареди тя.
Александър свали папийонката, разкопча ризата. Изабел не можеше да отмести поглед. Той смъкна ризата си.
Аха! Определено младите мъже си имаха предимства.
– Да му се не види, как се развива такова тяло? – промълви тя и жадно го изпи с поглед, припомни си илюстрациите от учебниците по медицина и си помисли, че този мъж трябва да е прототипът на всички анатомични скици.
Коремът беше покрит с плочки, гърдите – издути. По тях блестяха златисти косъмчета, хареса ù, че не се епилира. Тясна пътечка, която изчезваше в панталона. Видя халката на едното му зърно. Позлатена и лъскава. Никога не би повярвала, че златна халка на мъжки гърди може да бъде толкова възбуждаща.
– Ела, Изабел – подкани я той. – Ела да я пипнеш.
Тя се изправи.
– Не е като да не съм виждала нищо подобно – обясни тя, докато сядаше на подлакътника до него.
Той я обгърна с ръка и тя поглади с длан гърдите му. Спря се върху сърцето, усети равномерното му туптене.
Ръката му се плъзна по гърба ù и под косата, обгърна врата ù и я придърпа надолу, докато тя се озова на коляното му.
– Недей – промърмори тя. – Много съм тежка.
Той ù отговори, като сключи едната си ръка около кръста ù като в менгеме и после я целуна. И това беше целувка изцяло по неин вкус, имаше език и хапане, и грубост, и скоро тя беше полулегнала върху него, не кой знае колко елегантно – роклята ù, усукана около краката, едната му ръка между бедрата ù стигна до прашките и тя се притисна към нея. Боже, откога не се беше чувствала така, беше много, много по-хубаво, отколкото беше посмяла да се надява! „Каквото и да си говорим за аморалните купонджии без капка съвест, този знае какво прави“, помисли си тя замаяно, когато двамата някак се озоваха на пода. Той целуна рамото ù и затърси с ръка нещо по роклята.