– Има копчета отзад – обясни тя.
Той я обърна по корем и тя се усмихна, заровила лице в кашмира, при мисълта колко секси е усещането. Започна да разкопчава роклята ù.
– Внимателно. Трябва да я върна.
Той я смъкна внимателно, свали и обувките ù. Изабел понечи да се обърне, но той натисна леко гърба ù с ръка.
– Стой така – нареди ù и я стисна за задника. – Толкова си секси! – въздъхна тежко.
Прокара пръст по прашките ù – тя реши, че си струва да ги носи постоянно, щом толкова му харесват. Той леко ги дръпна и тя изстена с лице в мекия килим.
– Хубаво ли е? – промълви той и плъзна пръсти по тялото ù.
Заедно смъкнаха прашките и сутиена ù. Очите му се взряха в гърдите ù и след това се озова отгоре ù – той също беше гол, дори не беше забелязала кога се е съблякъл – и телата им се сплетоха, и всякаква предпазливост беше забравена, имаше само ръце и пръсти, и срещащи се езици.
Но когато той разтвори бедрата ù, тя се опомни.
– Не и без предпазни средства.
Трябваше да му го каже по-рано. Естествено, него не го беше грижа, той беше мъж, безотговорен, той…
Александър се изправи на лакти.
– Трябва да ползваме презерватив. С венерическите болести шега не бива.
Той отметна един кичур от лицето ù, целуна я и я ухапа по ухото.
– Ако това е представата ти за мръсни приказки, значи никак не те бива – промърмори той.
– Трябва да мисля за тези неща.
– Така ли?
– Държа всичко под контрол.
– Не всичко – отвърна той. – Сложих си го преди минута.
Посочи с пръст и тя погледна надолу. Наистина. Не беше забелязала нищо. Не се беше случвало досега.
– Ще го приема за комплимент – каза той. – Не знам за какъв ме имаш. И предпочитам да не разбирам, но поне с тези неща съм наясно. А сега лягай, за да мога най-после да те изчукам.
Изабел се подчини и той я целуна, като в същия миг влезе в нея, изпълни я, облада я. Тя затвори очи, докато се любеха върху пухкавия килим, обгърна го с ръце, пристисна го към себе си, ухапа го по рамото, усети как той наближава кулминацията още преди да свърши бурно и да я прегърне толкова силно, че почти ù секна дъхът.
– От всички места, за които бях фантазирал, че ще се любим, подът беше едно от последните – каза той по-късно. Притискаше я плътно към себе си.
– Фантазирал си за нас? – попита тя.
Лежеше, облегнала буза на сърцето му, усещаше топлата му кожа под своята и сякаш точно сега не искаше нищо повече от живота. Ръката му се плъзна по гърба ù и гласът му беше дълбок по онзи начин, който дава само удовлетворението – вял, отпуснат.
– А ти не си ли?
– Не – излъга тя и той се засмя.
– Ти не свърши ли?
Тя се поколеба.
– Не – призна накрая.
Но беше близо, а и беше страхотно да се люби с него.
– Защо не?
– Просто така.
Той обърна глава и я погледна.
– Казваш го сякаш е обичайно. Защо?
– Не може ли просто да си лежим?
Не ù се говореше за секс. Не с Александър и не за предпочитанията ù. При каквито и да било обстоятелства не би се показала толкова глупава, че дори да си помисли да го допусне толкова близо до себе си. Не съществуваха граници за това как може да я нарани такъв човек. Едно беше да си въобразяваш, че можеш да го задържиш на разстояние, съвсем друго да лежиш така в обятията му и да се чувстваш изкушена да разкажеш онова, което си си обещала никога повече да не споменаваш. Той погали корема ù.
– Ама това е важен въпрос. Половината удоволствие е в свършването.
– Беше ми хубаво, не ти ли стига? Освен това има разлики между мъжете и жените.
Той изсумтя.
– В кой век си родена? Ако не разговаряме, не научаваме нищо за това какво иска другият. Сексът трябва да даде нещо и на двамата. С други мъже свършваш ли?
Вече ù се искаше да го беше излъгала. Или да се беше престорила.
– Напълно съм задоволена – заяви тя и се опита да се отдръпне.
Хватката му около нея се стегна и той я прикова към себе си.
– Не ти вярвам.
– Извинявай, Алекс, но трябва ли да го обсъждаме?
Той замълча и след това тя усети как се отпусна.
– Окей, няма да го обсъждаме – склони той. – Не точно сега. Гладна ли си?
Тя се канеше да каже, че не е, но точно в този момент червата ù изкъркориха.
Александър се усмихна, протегна ù ръка и я издърпа на крака, все едно тежеше не повече от един стетоскоп.
После се зае да вади храна от хладилника, докато Изабел стоеше облегната на кухненския плот. Той си беше навлякъл тънки панталони и тишърт с остро деколте и, разбира се, изглеждаше като модел на „Вог“. Изабел пък се беше увила в едно от тънките му одеяла.