Подаде ù голяма чаша с някаква суперлуксозна минерална вода и продължи да вади тави, чинии и храна от хладилника, който изглеждаше като някаква особено сложна космическа станция. Намаза с масло един тиган и се зае да реже зеленчуци. Изабел погледна часовника. Харесваше ù, че той готви за нея в три сутринта.
– Да не си някакъв магьосник в кухнята?
– Все пак най-добрият ми приятел е готвач. А и съм ходил на готварски курс. В Париж.
Естествено! И кухнята беше изцяло оборудвана. Тя не беше сигурна дали някога е притежавала тенджери, които да изглеждат като тези. Той нареди чинии и прибори на една табла. Ароматът беше фантастичен и тя яде с вълчи апетит.
След като се нахраниха, пак се разположиха на канапето. Този път той седна до нея. Целуна рамото ù, дишаше върху него. Беше чудесен. Не знаеше откъде ù хрумна точно тази дума, но той наистина беше чудесен. И солиден въпреки тази безсъдържателна фасада.
Беше се справил толкова добре в ситуацията с братовчеда на Майкъл. Тя самата беше обучена точно за такива случаи, но и той не изпадна в паника, не се държа нелогично. Хората, на които може да се разчита в извънредни ситуации, са сред най-редките на света. А и сексът беше невероятен. Какво като тя не свърши, това не беше важно, важното беше, че се чувстваше добре с него. Чувстваше се спокойна. Тя потърка челото си, когато всички тези чувства се завихриха у нея. Да му се не види, цялата тази работа със секса без усложнения се оказа далеч по-заплетена, отколкото си беше въобразявала!
27
Александър изучаваше Изабел, докато тя седеше до него на дивана. Пак се беше затворила в себе си. Каквото и да вършеше, за да подреди съдържанието на черепа си, очевидно изискваше голямо бърчене на челото.
– Изабел? Какво има?
Тя го погледна. Усмихна се извинително.
– Извинявай. Няма нищо.
После наклони глава. Косата падаше по раменете ù. Беше качила краката си на дивана, стискаше пръстите си. Да бе, нищо.
– Болят ли те? – кимна той към краката ù.
– Явно не съм създадена да ходя на високи токчета.
– Беше суперсекси с онези обувки. Дай си крака – нареди той.
Изабел го изгледа с подозрение.
– Дори и да е прозвучало така, нямам фетиш на тема крака. Дай го.
Тя протегна крак към него и той започна да го масажира нежно.
– Имаш хубави стъпала. Може пък и да имам лек фетиш. Какво мислиш за масажа?
– Хубаво е.
Той хвана палеца ù с два пръста.
– Харесва ли ти, като стискам така?
Тя поклати глава.
– Не много.
– Ами сега?
Притисна палец в свода на крака ù и тя изстена.
– Да. Продължавай.
– Виждаш ли, не е толкова трудно. Казваш какво ти харесва и го получаваш.
– Наистина не можеш да се откажеш, нали?
– Смятам, че е важно за теб. От феминистка гледна точка трябва да получиш оргазъм. Но е важно и за мен.
– Защо?
– Не съзнаваш ли що за странен въпрос е това? Как бих могъл да не го искам?
Кой беше научил Изабел да се задоволява с по-малко, отколкото заслужава? И защо го беше приела?
Тя отметна един кичур зад ухото си и сякаш се замисли.
– Мисля, че става дума за контрол. Трудно ми е да изпусна контрола.
No shit, Sherlock.5 Изабел несъмнено беше най-контролиращият човек, когото познаваше.
– И само да го кажа, всички веднага започват да притискат, и настояват, и постигат, и правят впечатление – продължи тя и после рязко млъкна сякаш бе казала повече, отколкото е възнамерявала.
– Под „всички“ имаш предвид горките си любовници? Дай ми другия крак.
Той притисна с палец свода на ходилото ù и тя изпусна още един стон.
– Масажът често е по-хубав от секса, ако трябва да бъда честна.
Той обаче не клъвна.
– Най-после започваме да постигаме някакъв напредък. Откровеност. Ако се обърнеш с гръб към мен, ще ти масажирам и врата.
Долови колебание по лицето ù, сякаш тя не можеше да си представи, че той може да прави нещо за нея без задни мисли.
– Хайде, Изабел, знаеш, че го искаш. Имам вълшебни ръце.
Тя се поколеба, но после се завъртя на дивана и застана с гръб към него. Александър смъкна одеялото, обхвана с ръце раменете ù, прокара пръсти през косата ù.
– Боже, толкова е хубаво! – промълви тя.
Наведе се, ухапа я по рамото. Тя потръпна. Така значи, харесваше ù. Той продължи да масажира врата, продължи към раменете и гърба. Кожата ù засия и тя издаде глухо стенание. Едната му ръка се прокрадна по тялото ù, стисна гърдата ù, масажира зърното.