Изабел облегна брадичка на гърдите му. Докосна златната халка с един от тънките си пръсти. Харесваше ù.
Може и да говореше за контрол и безопасен секс, и разум като за най-важните неща на света, но под хладната ù повърхност се криеше нещо друго. Беше ù допаднало, когато той се държа малко по-грубо и заповедно. Беше се възбудила, когато ù шепнеше мръсотии и може и да се подиграваше на лукса и външния блясък, но очевидно го харесваше.
Знаеше, че това би трябвало само да го радва. Придърпа я към себе си и я целуна. Най-добре се получаваше, когато се целуваха или любеха. Започнеше ли да размишлява, в главата му настъпваше бъркотия.
– Да ти донеса ли нещо за пиене? – предложи той.
Тя бавно поклати глава.
– Стой така – помоли го. – Трябват ми гърдите ти, за да имам къде да си облегна брадичката. – Тя целуна кожата му, облиза с език халката. – Трябва да премисля тази работа с пиърсинга.
Колко жени беше съблазнил и после бе водил подобни разговори с тях? Жени, които харесваха идеята „Александър де ла Грип“, които си падаха по бляскавата фасада, но не го познаваха истински. Беше виждал точно този доволен, блажен поглед толкова пъти преди и не бе имал нищо против, тъкмо обратното – беше го търсил отново и отново.
Те гледаха на него като на забавление, като на красиво завоевание. Той знаеше точно какво да направи, за да докара една жена до оргазъм. Дори Изабел с нейните „тайни“ не бе издържала, когато той започна да действа решително. И сега лежеше до него и мъркаше като доволна котка. Беше ù дал точно каквото тя искаше. И двамата бяха задоволени. Всичко беше както трябва. Всичко.
Тя дори не беше първата жена, на която бе заповядал да се докосва, докато са в леглото. По същество сексът е самотна дейност. Той винаги сам се беше убеждавал, че не изпитва никаква нужда от близост, и никога не се бе чувствал изолиран само защото някоя жена е затворила очи и е действала самостоятелно. Винаги беше смятал, че е достатъчно да стигнат до края и да им е хубаво.
Изабел нямаше никакви други очаквания към него.
Той нямаше никакви други очаквания. Наистина.
5 Не думай, Шерлок. (англ.) – Бел. ред.
28
Питър погледна часовника. Питаше се къде се губи Джина. Когато я закара вкъщи след сватбата, се разделиха съвсем нормално. Той се опита да я държи под око по време на тържеството, през цялото време се притесняваше някой да не ù се натрапи, знаеше какви са мъжете, особено белите пияни мъже от неговата класа. Сърцето му се беше свило от тревога, не пи, не говори почти с никого, постоянно бдеше над нея. А после и тази направо сюрреалистична сцена с мъжа, на когото му прилоша.
Джина се справи невероятно. Но когато той ù направи комплимент в колата, тя поклати глава. Не искаше да обира лаврите, настояваше, че Изабел Сьоренсен е била впечатляващата в случая. Онази, с която малкият му брат изглежда ходеше.
Питър надзърна през вратата на кабинета си. Беше се надявал всичко да си продължи постарому, но вчера Джина не се появи, нито пък днес и той вече не знаеше какво да мисли. Дали не се беше случило нещо? Погледна часовника – минаваше шест. Изправи се, отиде до бокса. Все така нито следа от Джина. Отвори хладилника, за да погледне дали кутията ù не е там, да не би да е дошла, а той да не я е забелязал, но не – само полупразни опаковки от близкия тайландски ресторант и разни протеинови шейкове.
Той мина покрай рецепцията, но не посмя да пита някоя от рецепционистките знае ли къде е Джина. Искаше му се да ù звънне или да ù прати есемес само за да се увери, че е добре, но не си бяха разменили телефонните номера, така че го сметна за нередно, дори и да успееше да намери нейния.
Да не би да е напуснала?
Без да каже нито дума?
Час по-късно офисът опустя. Пролетта беше дошла, вишните в „Кунгстредгорден“ цъфтяха и всички си измисляха всевъзможни извинения, за да излязат да се поразходят на слънце. На рецепцията вече седяха вечерните служители, забеляза той, когато излезе за трети път. Спря и затрополи с пръсти по рамката на вратата, докато рецепционистът си бъбреше с един пазач. Дали можеше да ги пита ще идват ли чистачи днес?
Тъкмо понечи да се прибере в кабинета си, когато видя вратите на асансьора да се отварят.
Беше тя.
Търсеше нещо в чантата си и Питър се закова на място. Джина вдигна очи в момента, в който той се опомни. Той побърза към входа и ù отключи, преди рецепционистът да е успял да реагира и преди тя самата да е намерила картата си.