– Благодаря!
– Здравей, Джина!
Той отчаяно се опита да измисли някаква интелигентна реплика или шеговита, или поне обичайна. Тя го гледаше очаквателно.
– Случило ли се е нещо?
– Не. Вчера те нямаше – отвърна той. – Малко се притесних. Всичко наред ли е?
– Имах свободен ден. Учих и ходих на лекции. Всичко е наред.
– Радвам се да го чуя.
Той ù отвори и следващата врата и остана до нея, докато тя си окачваше палтото.
– А брат ти? Той добре ли е?
– Да.
– Ами баща ти? Как спи?
– Всъщност доста добре.
Тя си смени обувките и окачи дамската си чанта в шкафчето.
– И ти също си добре, казваш?
Тя затвори шкафчето.
– Добре съм. А вие как сте?
– Супер съм. Сватбата беше хубава. Ти знаеше ли, че Александър ходи с доктор Сьоренсен?
– Подозирах.
– Той е добре. Мъжът, на когото помогнахте. Обадих се на Аса да попитам. Предположих, че може би ще искаш да знаеш.
– Благодаря! Изабел ми прати есемес. – Тя се усмихна широко. – Между нас казано, знам, че ще прозвучи ужасно, но беше суперяко. Вярно, Изабел свърши почти всичко, но все пак. Почувствах се едва ли не като истински лекар. Сигурно ме мислите за ужасен човек, като говоря така.
– Мисля, че това е знак, че ще станеш страхотен лекар. Тежка ли е прахосмукачката? Дай да ти помогна.
– Благодаря!
Той мълчеше, пристъпваше от крак на крак.
– Трябва да започвам работа.
– Разбира се. После ще се видим.
Питър се прибра в кабинета си.
Щеше да работи, докато Джина приключи. Тя чистеше в продължение на около два часа.
Надяваше се дотогава да измисли достатъчно убедителна причина отново да я закара до тях.
29
– Здравейте, аз съм Тюра и днес ще водя този курс.
Изабел се мъчеше да се съсредоточи върху думите на лекторката, която изреждаше множество важни практически данни за курса за безопасност. Тюра беше късо подстригана руса жена, професионална военна, и казаното от нея всъщност беше и интересно, и полезно. Само че Изабел, която обикновено винаги можеше да разчита на мозъка си, сега трудно успяваше да се концентрира.
– Ще работим два дни. Сутринта ще говорим за правилата за безопасност и културата в страните, които ще посетите. След това ще обърнем внимание на медицинската страна.
Изабел пак се отнесе. Сексът с Александър се беше оказал напълно безумен. Той беше фантастичен. Страстен, възбуждащ, неприличен – най-тайният мокър сън на всяка жена. Най-добрият любовник в живота ù, разбира се. Тя почукваше с химикалката по бележника си. Вероятно Александър беше най-добрият любовник в живота на всяка жена. Той харесваше онова, което правеше, беше съсредоточен върху партньорката си и беше невероятно опитен, тъй че нямаше как да сгреши.
Накрая бяха заспали. После се събудиха, взеха душ, любиха се и се гушкаха. Тя се разхождаше по тишърт, той направи капучино в луксозната си кафе машина и да, сцената приличаше на извадена от някакъв тъп любовен филм. Тя се прибра у дома в неделя вечерта, след като отново правиха любов.
Как само се беше увлякла! Или пък се беше отпуснала. Определено бе открехнала врати, които бяха стояли затворени ужасно дълго. И да, беше вълшебно. И плашещо интимно.
Е, едва ли точно това щеше да се превърне в проблем – с Александър да станат твърде близки твърде бързо. Тъй като, доколкото Изабел можеше да прецени, бяха приключили.
– Няма нужда да си водите записки, ще получите учебник с цялата информация. Освен онова, което поради съображения за сигурност не искаме да напуска тази стая.
Изабел вдигна очи. Бялата дъска беше изцяло покрита с думи и диаграми.
– Утре ще посветим целия ден на ситуации със заложници.
Изабел кимна и отново потъна в размисъл. Определено я беше зарязал. Александър не се обади и тя се люшка напред-назад, докато накрая реши – все пак живеят в двайсет и първи век. Жените съвсем спокойно може да се обадят първи, той сигурно даже щеше да се зарадва. Това беше съвсем нова форма на унижение. Да изпрати малък есемес на Александър, после да се терзае дали не си е формулирала мисълта прекалено кратко и накрая да изпрати още един, пояснителен. И след това да чака. Изпотяваше се само като се сетеше. Отговорът му пристигна едва в понеделник вечерта, почти денонощие по-късно. Хладен като от далечен познат. Официален като от някакъв търговец.
Посвети цялата вечер и нощта на опити да изтълкува всяка дума, запетая и нов ред в неговия есемес. Но нямаше никакво значение колко пъти го е чела, тъй като всеки път стигаше до едно и също. Ставаше дума за една-единствена нощ и сега всичко бе приключило. Добре дошла в 2015 година! Ако обичаш, порасни и продължи напред.