Изабел тропаше толкова силно с химикалката по бележника, че един от курсистите, репортер, носител на множество награди, на когото Изабел винаги се беше възхищавала, ù изшътка зад рамото.
– Извинете – прошепна Изабел.
Направи неохотно усилие да слуша лекторката, но изпусна нишката някъде при „За какво да мислим в мюсюлманските държави“.
Питаше се дали Александър вече е напуснал Швеция. Беше много вероятно, той спомена, че иска да се върне в Ню Йорк. А и тя всъщност не беше очаквала друго развитие. Тъкмо обратното, нали така? Нима не прави секс с Алекс точно защото знаеше, че той ще си отиде? Да, напомни си тя. Планът беше такъв и тя го знаеше, просто често го забравяше.
След въведението – щеше да се наложи да помоли някого да ù даде записките си – станаха да се поразтъпчат и след почивката Изабел вече наистина се опита да се съсредоточи, но темата беше лекарска помощ при травми и ако имаше нещо, в което наистина я биваше, беше точно това. В действителност нямаше за какво да минава такова обучение, но се преструваше, че слуша внимателно шофьора на линейка, който в момента демонстрираше как се превързва прострелян крайник. За щастие, той успя да прикове интереса на Изабел поне малко. Беше виждала множество пострадали от мини и сега съумя да прогони чак до обяда мислите за провокативни погледи, напомпани мускули и убийствено добър секс.
Следобед ще се стегне, реши тя, докато се вливаше в потока към столовата. Скоро заминаваше за Чад и щеше да забрави Александър. Всичко друго би било лудост. Животът щеше да продължи както винаги.
Александър вдигна очи от менюто. Тананикаше си и кимаше, без да чува и дума от казаното от събеседничката му. Огледа се из „Риш“ в търсене на сервитьор. Ако искаше да изтърпи това, щеше да се нуждае от алкохол.
– Леко се изненадах, че вдигна, когато ти позвъних. Знаех, че си в Стокхолм, но имах чувство, че ме отбягваш – каза дамата му и нацупи устни.
Имаше сладка уста. Малка и лъскава, и розова като дъвка. Откакто дойдоха, вече три пъти си поправяше червилото.
– Защото реших, че е време да ти се реванширам, Корнелия – отвърна той меко.
Умееше да се плъзва в подобни разговори съвсем автоматично. Би трябвало в момента да е доволен, мислеше си той, докато уж съсредоточено слушаше как Корнелия изброява най-новите си спонсори. Тя беше бивша риалити звезда, а сега минаваше за знаменитост и притежаваше някаква марка за облекло. Или пък беше гримове, или дамски чанти. Той дори не се опитваше да си спомни.
– Толкова е приятно – гукаше тя. – И знам, че мога да ти го кажа, без да те притесня. Полезно е за фирмата ми да ме видят с теб.
– Разбира се – промърмори той.
Тя задърдори за знаменитостите, които бе срещнала в последните седмици, партитата, на които беше канена, и ваканциите, за които щеше да се опита да намери спонсор, но на него му беше ужасно трудно да се престори на заинтересован. Наистина не го разбираше – защо изведнъж беше започнал да се дразни от нейната повърхностност. Никога досега не го беше притеснявала, тъкмо обратното.
– Две водки тоник – поръча той, когато сервитьорът дойде при тях.
– Никакъв алкохол за мен – поклати глава Корнелия. Всяко нейно движение беше обмислено, за да разкрие колкото може повече от перфектното ù тънко тяло. – Много се дебелее от него.
– Те са за мен. Шампанско за дамата – рече той.
Корнелия се изкиска:
– Ама и ти си един, Александър!
Той пресуши първата водка на един път и въздъхна. Вдигна втората чаша високо, за да покаже, че иска още една.
– Какво да поръчаме? Искаш ли стриди?
– Каквото искаш.
Очите ù проблеснаха. Едва ли беше на повече от двайсет и пет, но кожата ù беше толкова безупречна, че несъмнено посещаваше някоя от онези клиники, където и майка му ходеше някога. Той не разбираше защо и това го притеснява. Никога не му беше пукало, че някоя жена си прави пластични операции и други подобни. Така става, като общуваш с разни идеалисти. Хрумват ти странни идеи, които после ти нарушават спокойствието. Но и това щеше да мине. Изабел беше предизвикателство, което той си бе набелязал и в крайна сметка успешно завоювал. Отне му повече време да я вкара в леглото, отколкото бе преценил, но си струваше цялото чакане, тъй като беше вълшебно. Сега обаче вече бяха спали заедно и бе време да продължат напред. Нали и двамата го съзнаваха? Че ще правят секс и после пътищата им ще се разделят? Тя и без това говореше единствено за пътуването си до Чад.
Затропа с пръсти по бялата покривка. Пък и беше останал в Швеция вече цял месец. Може би затова се чувстваше така? Не можеше да си намери място. Точно така, разбира се. Беше се видял със семейството си, с племенничката, Боже, дори с майка си. Беше подписал всички необходими документи и се беше сдържал да не убие Питър. По дяволите, направо заслужаваше да го обявят за светец!