– Болницата е препълнена. Да се надяваме да не се случи нищо.
И под „нищо“ той имаше предвид голяма катастрофа, война или епидемия от холера.
Често надеждите се оказваха неоснователни.
– Иншаллах! – рече Изабел.
Идрис, който също като нея беше християнин, кимна в знак на съгласие.
Шофьорът Юго, който помагаше с всичко – от грижата за колите до чистенето на болницата, – я откара обратно до Масакори, селото, където живееше. Шведите все я разпитваха за разстоянията в Чад. Колко е пътят до столицата? Колко близо е селото до болницата? Тук обаче тези въпроси ù се струваха безсмислени. Онова, което на картата изглеждаше като десетминутно пътуване с автомобил, често се оказваше едночасово адско тътрене с много подскачане и вибрации. Пътят можеше да е отнесен от дъждовете. Или върху него да е паднало дърво. Или внезапно да е изникнала нова барикада. Човек никога не можеше да бъде сигурен. Този ден обаче пътуването отне по-малко от четвърт час и мина без злополуки.
– Ще ви взема утре сутринта – каза Юго и изчезна в чадската вечер, съпътстван от молитвата от минарето.
Изабел поздрави пазача – всички в Чад, които можеха да си го позволят, наемаха охранители – и се прибра в къщата. Беше покрита с пясък. Носеше го вятърът от Сахара и заедно с потта и праха образуваше плътен слой върху кожата. Тя се изми старателно, облече чиста фланелка и отиде в кухнята. Получи купа с храна от готвачката, която изглеждаше поне петдесетгодишна, но Изабел знаеше, че е по-млада от нея самата, и която издържаше себе си и шестте си деца с чистене и готвене при малкото западняци, идващи в Масакори.
– Мерси! – каза Изабел.
Храната беше една и съща всеки ден – стар фасул с лук и нещо, което приличаше на домати. Хората често си представяха, че в Африка се яде прясно манго и луксозни плодове, но тук, общо взето, нямаше нищо за ядене.
След като се нахрани, тя взе компютъра си и затърси в кой от ъглите на къщата може да хване уайфай сигнал, стига да има късмет. Иконката на скайп показваше, че има входящо съобщение. Тя щракна върху нея и отвори прозореца. Предполагаше, че е от Лейла. Прочете съобщението.
Alex_Grip иска да те добави в контактите си.
Приеми/Откажи
Тя примигна няколко пъти. Колебаеше се. Наистина ли беше Александър? И ако да, какво искаше?
Прие поканата му с едно щракване с мишката. Зачака, стиснала юмруци над клавиатурата.
Чу се писклив сигнал и излезе съобщение за видеоразговор. Тя натисна зелената икона и почака.
Александър беше чакал пред компютъра в продължение на два часа. Чад се намираше в същата часова зона като Швеция, което значеше, че Изабел е шест часа преди него. Според Лейла вечерният час започваше в шест тамошно време, тъй че той седя и се взира в екрана от дванайсет часа нюйоркско време. В един момент почти тичешком отиде да си направи кафе и когато се върна, тя беше приела поканата му.
Екранът примигна и после Изабел се появи пред него. Той сякаш задиша нормално за пръв път от часове. Досега не беше съвсем сигурен дали тя ще иска да говори с него. Сега обаче седеше срещу него, пред екран на другия край на света.
– Здравей, Александър!
Беше с бяла фланелка и си беше вдигнала косата на кок. Слънцето грееше зад гърба ù, той виждаше прости бетонни стени и избелели плакати с логото на УНИЦЕФ. Не се усмихваше, а го гледаше зорко.
– Здравей! Как си? – попита той.
– Имах няколко дълги дни – отвърна тя неангажиращо и отпи от бутилка бира. Отиваше ù. – А ти?
– Чувствам се добре. – И беше вярно – сега, когато я гледаше, се чувстваше далеч по-добре. – Какво правиш?
– Нищо особено. Тук има вечерен час, понеже навън е твърде опасно. Между залез и изгрев не бива да мърдам от базата, тъй че пия бира и се опитвам да си почивам. Да обработя спомените от деня.
– В безопасност ли си?
Тя вдигна вежди:
– Да, сега бива. В съседно село имаше няколко битки, но тук няма нищо.
– Къде живееш?
– „Медпакс“ притежава къща. Живея сама, но в съседната къща има няколко служители на Червения кръст. Понякога играем карти.
– Как върви с децата?
– Днес беше хубав ден. Никой не умря.
– Ужасно съжалявам за онзи ден. Имаш ли време да поговорим малко?
– Почакай да си сложа слушалки.