Интересно, ще кажете. Но нещо ви притеснява, нали?
Осветлението работи. Канализацията работи. Хората, които идват в Квартала да видят котките си, спят в стаи, които сякаш са били току-що почистени. Всеки блок си има склад на ъгъла. Там винаги има прясна храна. Котка стои върху гишето и те наблюдава. Влизаш, избираш това, от което имаш нужда и излизаш.
Никой не знае как го правят. Никакви хора не живеят в Квартала, абсолютно никой. Знам, оглеждал съм. Има само ужасно много котки. Някои живеят там през цялата година, други — само по няколко месеца. Те си играят, пекат се на слънце, спят върху и под разни неща и по принцип си живеят чудесно. И осветлението работи, и канализацията работи, и мястото е идеално чисто.
Слязох по стъпалата на портала на гарата и тръгнах към главната порта. Тя е огромна и желязна, отваря се и се затваря безшумно, когато влизаш и излизаш. От другата страна е Пътеката — широка калдъръмена улица, която води към центъра на Квартала. Старинни фенери осветяват в жълто цялата улица.
Котешкият Квартал е абсолютно спокойно място, особено нощем. Затова не бързах и се разхождах бавно между високите стари сгради. Всичко наоколо бе тихо и спокойно като жива картина от далечното минало. Известно време не видях никого по улицата, но после съзрях в далечината неясна фигура на котарак да върви към мен. Приближихме се. На няколко крачки от мен котаракът седна на земята и после се претърколи да почеше корема си.
— Здрасти, Спенгъл — наведох се да го почеша по-сериозно. — Как разбра? Как вие винаги разбирате?
Качих се на влака следващата сутрин в 7.00. Макар и да се чувствах изморен, бях буден от кафето.
Прибрахме се в апартамента около полунощ. На Спенгъл му бе изключително приятно да си поиграе сред разхвърляните ми мебели и вещи, докато аз преглеждах съобщенията си. Повечето бяха от хората, на които бях звънял сутринта. Никой нищо не бе чул. После, с помощта на голямо количество кафе, прегледах бележките си относно Стабилния. Опитах се не толкова да ги запомня, колкото да ги асимилирам, да станат част от мен. Легнах си към три часа.
В девет и трийсет стигнах най-далечната част на Червения. Изящно изпълзях от влака. Имах шест премеждия по време на пътуването си през Червения. Проститутките вършеха тежка работа в различни трудни голи пози. Един от сводниците се опита да ми досажда без никаква причина, но му показах пистолета си. Той е със знака на Джи. Това свърши работа дотолкова, че ми предложи безплатен сеанс. Трябва да знаете, че отказах.
Крайният портал в Червения е винаги пуст. Следващият Квартал е празен и затова няма причини някой да слиза там. Проведох бърза умствена проверка дали не съм забравил нещо. После се покатерих на стената.
Когато се подадох от другата страна, видях, че слънцето грее силно и че денят ще бъде доста хубав. Не че Стабилните ще разберат някога това, разбира се. Всичко, което щяха да виждат до края на дните си, бе вечния вихър на фалшивия радиоактивен прах. Стъпих на металния балкон и вперих поглед над Квартала към стената, която трябваше да премина.
Стената около Стабилния е много, много висока. Между нея и мен се виждаше мрежа от метални пътища и мостове, които свързваха отделните групи метални сгради. Цялото дъно на този тесен Квартал бе пълно с вода. Тя бавно се полюшваше от лекия бриз. Преди много години Кралския Квартал е бил популярен, нещо като град-скъпоценност във водата. За нещастие Червения, Стабилния и Квартала Фнаф започнали да изпомпват боклука си във водата на Кралския. Скоро след това мястото обезлюдява и опустява. Следващият един час трябваше да внимавам да не падна във водата.
Както в Хю, така и в Кралския, запустелите сгради бяха тихи и безинтересни. Вървях внимателно и се стараех да не издрънча с нещо и да създам ехо. Ако вървиш твърде тежко в Кралския, можеш да предизвикаш вибрации, които да озвучат целия Квартал. Те се усилват все повече и повече и когато се върнат при теб са толкова мощни, че могат да те вдигнат четиридесет фута във въздуха. Справях се с ръждивите пътеки към Главния Площад и се взирах в бялата стена в далечината. Настройвах се, опитвах се да мисля като Стабилен.
Когато стигнах площада, който представлява най-голямото отворено място в Квартала, вече бях психически изтощен. Започвах да мисля, че ще ми е по-лесно да мина за Фнафет. Те вярват, че душата на всеки човек е една пчеличка. През целият си живот правят опити да скочат колкото се може по-нависоко, за да стигнат небесата. Спрях за цигара.