Още повече, там той беше хванат на тясно. Бях му казал истината, когато ме помоли за почивка. Обикновено човек не може сам да се събуди или поне повечето хора не могат. Трябва да си слабоумен, за да се хванеш по толкова нелеп начин. В момента Окланд бе там, а аз тук. Тотален провал.
Можеше и да е по-зле, разбира се. Например да се случи в джунглата или на още по-опасно място. Засега поне Окланд бе в относително сигурни ръце. Но без моите напътствия сънят му би могъл да тръгне по коренно различна пътека, която да се окаже опасна за него или да затрудни проследяването му след като се върнех там. Ясно е, че би могъл да си има големи неприятности.
Трябваше да се върна незабавно. Работата със Страната на Звездите е следната: първия път минаваш през равнина и трябва да внимаваш да не сбъркаш. След това, ако ти се случи да се събудиш, можеш да се върнеш на същото място, само ако заспиш и сънуваш. Проблемът, разбира се е, че колкото повече искаш да заспиш, толкова по-невъзможно става да го направиш. Не можеш да използваш лекарства. Те само изкривяват сънищата ти. Всичко, което остава за теб, са вълнуващи лоши събития.
Затворих очи. Опитах да се концентрирам. Оставих мислите си да се реят пред мен. Ясно ми бе, че това няма да проработи и няма да заспя.
Можех ли все пак да направя нещо конструктивно? Взех един бърз душ. Отдавна се нуждаех от него. Дори се усмихнах на себе си при мисълта, че Окланд вероятно прави същото, но в присъствието на Пуфи. Съжалявах, че изпуснах този момент. Колкото повече се замислях, идеята да си вземеш душ с някой друг, макар и платонически, ми звучеше добре. След първите хиляда пъти или там някъде вземането на душ става досадно, не мислите ли? Оставате сами с водата, стараете се да не се попарите или да замръзнете, сапунисвате се — това е то, наистина. Не е особено вълнуващо, интересно или приятно. Може би все пак те не бяха само изкуствени кукли.
Изгладих дрехите си с Клоуз Валет — уредът сякаш работеше отново както трябва, защото цветовете не се промениха.
После конструктивно повървях насам-натам из стаята. Все още кипях от гняв, опитвах се да реша какво да правя оттук нататък. По едно време ми се стори, че чух нещо откъм коридора. Притаих се зад вратата с пистолет в ръка. Беше Зоя, жената, която живее през няколко врати от мен. Тя изцяло покриваше мъжките фантазии за жена. Не съм сексуален маниак. Такава й е работата. Пише го в паспорта й и така нататък. Изведнъж си спомних, че една от кралиците приличаше малко на нея. За миг тази част от съня ми се избистри, но после отново изчезна.
В случай, че още се чудите, да изпразниш пистолет срещу чудовището на Окланд си е чиста загуба на време, при това е доста опасно. А аз бях опитал и стана съвсем лошо. Умът е като общество в бедствено положение, с различни раси и религии. Блъскат се една с друга, понякога се сбиват. Опиташ ли да се намесиш, да изясниш положението, бунтът е готов. А умствените бунтове са най-лошите — не вдигат много шум, но оставят голяма бъркотия.
Прегледах си съобщенията. Джи искаше да се свържа с него. Позвъних в бара, но не беше там. Оставих му съобщение, че засега съм се върнал. За миг си помислих да се обадя на Зенда, но знаех, че не мога. Линията й сигурно се подслушваше от сто места. А и не исках да я обвързвам със себе си повече, отколкото тя вече беше.
Още известно време крачих нервно напред-назад. После седнах на бюрото да разработя тактика. Трябваше да превърна проблема в предимство, да използвам времето за проверка на случките до този момент, да видя имаше ли нещо, за което си струва да помисля. Щеше да е по-добре, ако съм подготвен като се върна отново там. Погледнах часовника. Беше минал половин час, откакто бях излязъл от съня. Надявах се, че не са се случили много неща на Окланд през това време, затова седнах и се концентрирах.
Той бе видял бебетата. Те бяха нещо, на което се бе натъкнал. Това не беше добре. От този момент знаех, че проблемът му е по-голям, отколкото си представях. Бебетата са много лошо нещо. Освен това не са естествена част от Страната на Звездите.
Това, че имаше асоциации в стила на Мег Финда, бе леко окуражаващо. Хора, които са чели подобни приказки като деца, чиято психика е била оформена от историйки с щастлив край, се справят по-добре от другите с пречките в Страната на Звездите. Все повече и повече деца не четат подобни книжки и след това преживяват трудни моменти. В днешно време всеки си мисли, че реализмът е по-удачен за децата, че те не бива да бъдат лъгани за начина, по който стават нещата в света. Това са пълни глупости. Умът на детето е широко отворен за света и реализмът е последното нещо, от което се нуждае то. В някаква степен нещата около нас стават така, както си ги представяме, както е в Страната на Звездите. Веднъж там придружавах един, който бе израснал в покрайнините на Обърни Се — Боже, лошичко си беше.