Джоана Линдзи
Само ти
На А. Дж.
Гордостта на татко,
радостта на мама,
възхищението на баба и дядо.
Добре дошла вкъщи, Хлапе!
Първа глава
Тексас, 1892
— Пукната пара не давам, че си собственичка на част от ранчото! Няма да го управляваш!
— Така не е честно и ти го знаеш! Ако Тайлър беше тук, на него щеше да му позволиш.
— Тайлър е по-голям, освен това е и мъж, а ти си едва на седемнадесет, Кейси.
— Не мога да повярвам, че го казваш! Той е по-голям от мен само с една година! На моята възраст момичетата имат съпрузи и се грижат за най-малко три деца! Това обаче за теб не означава, че съм голяма, нали!? Или причината за всичко това е, че съм жена, така ли? Ако е заради това, кълна се, няма да ти проговоря, докато съм жива!
— Много добре казано. Нещо друго не можа ли да измислиш!
Нито един от двамата нямаше точно това предвид, но и никой не можеше да разбере какво мисли другият само по изражението на лицата им. Къртни Стрейтън мълчаливо наблюдаваше съпруга си. Дъщеря им гледаше ту към единия, ту към другия с надежда някой да й обърне внимание. Но дори въздишките й не помогнаха. Причина за приповдигнатия тон беше жестоката истина — без съмнение точно това превърна иначе привидно спокойния разговор между Шандос и Кейси в караница. Едва ли някой забелязваше момичето…
Спорът съществуваше от години, но никога не се беше стигало до разправия. След смъртта на Флетчър Стрейтън преди година, съдбата и бъдещето на ранчото „Бар М“ беше под въпрос, а трябваше да принадлежи на Шандос. Флетчър познаваше добре сина си и реши да промени завещанието — в случай, че Шандос се откаже от наследство, ранчото да бъде разделено на три равни дяла между тримата внуци. Точно така стана. Шандос не искаше ранчото, за себе си беше прав. Беше доказал вече на баща си, че може да управлява имението и доста добре да се грижи за фермата. Не беше необходимо да притежава много акри земя; имаше достатъчно глави добитък, а къщата му беше почти два пъти по-голяма от тази на Флетчър — истински палат!
Ранчото „Бар М“ и имението „К. С.“ бяха най-големите в цял Тексас. Принадлежаха на баща и син. Местните хора смятаха, че двамата работят заедно, но не беше така. Сега Шандос настояваше двете стопанства да продължат да съществуват самостоятелно, но това не означаваше, че ще допусне жена да се включи в управлението на ранчото. Шандос беше избухлив по характер. Кейси беше решила на всяка цена да получи своя дял и не направи нищо, за да предотврати караницата. И двамата бяха упорити, за разлика от момчетата — Тайлър беше на осемнадесет, а Дилън — на четиринадесет. Кейси и Шандос си приличаха не само по темперамент, но и по външност. Тя имаше неговата коса — смолисточерна, на височина беше почти колкото него и всички признаваха, че е най-високото и стройно момиче в областта. Кейси бе наследила от Къртни само забележителните й очи; нейните обаче имаха особено излъчване, нежно като блясъка на кехлибар. Именно заради всичко това, което притежаваше, Кейси имаше пълно основание да изисква да се отнасят към нея като към пълноправна жена — така, както се отнасят към всяка една жена от Запада, въпреки че бе минала възрастта, на която се омъжват момичетата там. Висока, слаба и стройна, Кейси приличаше изключително много на баща си, но нямаше неговите мускули. Беше невероятно красиво момиче, стига да можеше да се задържи на едно място достатъчно дълго, за да можеха другите да я забележат. Кейси непрекъснато правеше нещо, без значение дали беше седнала или права. Тя или крачеше напред-назад с дълги, типично мъжки крачки, докато разговаряше, или ръкомахаше.
Само когато беше спокойна, можеше да се забележат красивите й очи, изключително гладката й кожа и доста дръзкото носле. Също като баща си, имаше плътни вежди и упорита брадичка, но всичко това бледнееше пред изящно изваяните скули. Притежаваше тайнствена, неестествена способност да прикрива чувствата си. Това бе основна черта от характера и на Шандос… Никой не можеше да разбере какво чувства или какво мисли Кейси и това доста често объркваше събеседниците й…
И този разговор беше именно такъв. Кейси притежаваше ораторско умение — когато една тактика не бе уместна, заменяше я с друга. Като разбра, че крясъците няма да й помогнат, Кейси започна да говори по-спокойно.
— Но нали ранчото „Бар М“ се нуждае от някой, който да го управлява?
— Соутуф се справя добре засега.
— Соутуф е на шестдесет и седем години. Той спря да работи за нас след смъртта на дядо и се оттегли в малката си къща, но се съгласи да ти помага само докато си намериш някой друг. Така и не намери подходящ човек, който да поеме тази отговорност, без да предявява иск към половината от приходите. Дори ти самият не желаеш да се заемеш с управлението.