— Мисля, че ще е по-добре да забравим всички неприятности досега.
Кейси кимна. Изглеждаше спокойна.
— Добра идея, но пропусна да споменеш как да си върнем Стария Сам.
— С пари, естествено. И те са необходими понякога. Случаят е точно такъв. Ще вземем и понито.
— Наистина ли? Умееш ли да се пазариш за цената? — попита Кейси, която беше доста изненадана от думите на Деймиан.
— Едва ли, не съм опитвал, но се надявам да успея… Този приятел не бърза за никъде, както се вижда. Иска да се хареса на дъщерята на пекаря, но повече обича да се обзалага. Ако няма късмет, ще свърши скоро парите. Тогава ще е съгласен на всякаква цена за конете. Със сигурност парите, които имам, ще ми стигнат.
— Колко са?
— Не, не всичките, само тези в джобовете ми — около триста, но за него те са всичко, което имам.
— Много са малко…
— Ти се шегуваш! Да не мислиш, че тук конете са кой знае колко скъпи?
— Не всичките, само породистите като Стария Сам. Освен това тук, в този район, има търсене, а предлагането е малко. По-рано Запада беше лишен от много преимущества, особено когато индианците нападаха влаковете с провизии или когато откриваха нова мина. Все още в малките градове като този търсенето е голямо, защото по една или друга причина влакове рядко минават през тях…
Тези думи на Кейси бяха музика за ушите на Деймиан. Внос и износ на стоки, доставка и търсене. Дали баща му някога се беше замислял за възможността да разшири бизнеса си на запад. Това трябваше да се обмисли. Ще трябва да дойде още веднъж, за да подготви дейността си, но нека първо доведе докрай започнатото дело…
— Значи ще тръгнем още утре, а сега ще отидем да вечеряме — предложи Деймиан.
— Ако нямаш нищо против, аз ще пропусна вечерята. В хотела не сервират, а в бара не бива да се връщам. Освен това ще трябва да купим някои неща за утре, докато магазинът не е затворил. Ще тръгнем рано. Аз ще се погрижа за това.
Деймиан реши да не му противоречи повече. Момчето все още не се беше успокоило.
— Както кажеш, аз ще дойда да уредя сметката.
— Имам достатъчно пари, Деймиан.
— Казах, че ще поема всички разходи по пътуването, помниш ли? Освен това няма да ми е излишно да науча какво трябва да взема, когато тръгвам на път.
Думите му отново бяха прекъснати.
— Между другото, понито имаше ли седло?
Деймиан се замисли. Не беше забелязал, защото не предполагаше, че е толкова важно, но сега разбра, че това може да бъде основателна причина за отлагане на заминаването им.
— Мисля, че да.
— Дано да има, в противен случай ще ни бъде доста трудно — по-лесно е да намериш кон, отколкото седло. Дано има в магазина…
Кейси все още размишляваше, когато Деймиан не се стърпя и попита:
— А ако няма?
— Не се тревожи предварително за неща, в които не си сигурен!
За Деймиан фактът, че трябва да спят в едно легло не означаваше нищо. Кейси настояваше да спи на пода, той не се съгласи.
Кейси реши да лежи, без да мърда, докато Деймиан заспи, а после тихичко да стане и да отиде да легне на пода. Не само леглото беше малко за двама човека, цялата стая беше малка. Можеше дори да отиде в конюшнята, там щеше спокойно да се наспи до Стария Сам.
Ядоса се чак на другата сутрин. Та нали беше спала до Деймиан, когато той намери лагера й. Но там беше друго — съзнанието й беше будно, всеки миг трябваше да внимава да не ги изненадат и нападнат, а сега…
Сега нямаше за какво да се тревожи, имаше покрив над главата си. Дори не искаше да си спомня какви мисли я бяха обзели…
Чудеше се какво щеше да стане, ако Деймиан я целуне. Дали косата му беше толкова мека, колкото изглеждаше? Какво ли е усещането, когато прегръщаш такива широки и силни рамене като неговите? Дори си представи, че той я държи в прегръдката си, но точно тогава се събуди.
Когато на сутринта го видя, изведнъж се притесни, имаше чувството, че наистина го беше прегърнала. Защо я гледаше така?! И тези негови очи — когато те погледне, като че ли те пронизва с тях и чете направо в душата ти!
Деймиан не й обърна никакво внимание. Всъщност той и не подозираше, че Кейси не е нощувала в стаята, а при коня. Просто реши, че тя е станала по-рано, а той беше станал по-късно. Пък и за него тя все още беше Кейси Хлапето — а не просто Кейси, младо и красиво момиче…
Трябваше да се приготвят за път отрано, Деймиан не се беше качвал на пони. Кейси не предполагаше, че ще бъде толкова трудно.
Деймиан не беше уверен и не успя да покаже на животното, че той ще го управлява. Явно животното не искаше някой да се качва на гърба му и ритна Деймиан. Ако не беше толкова голяма разликата в теглата им, може би щяха да го излъжат. Истинско чудо беше Деймиан да се качи на кон без седло, затова решиха, че докато намерят и купят, Кейси ще язди без седло. Трябваше да провери доколко може да разчита на животното, защото някои от тях трудно възприемаха непознати ездачи. Но с Хлапето то се държеше добре. Явно негодуванието му идваше от това, че Деймиан беше по-висок и по-тежък. Той непрекъснато опитваше да възседне понито, докато най-сетне падна на земята за четвърти път и се отказа. Кейси успя да сдържи смеха си.