По всичко личеше, че животното не беше обяздено. Защо Деймиан не послуша съвета й да си купи по-удобни дрехи, поне подходяща шапка! Но той настояваше да си облече модерния костюм, било му по-добре с него. Вълненият му панталон се закачаше в изсъхналите клони, бодли и храсти. Кейси очакваше Деймиан всеки момент да избухне в ругатни — щеше да бъде доста интересно…
Тръгнаха едва когато понито разбра, че няма спасение и че ще трябва да се примири. За Кейси денят беше отегчителен и дълъг, тя беше спала само няколко часа. Доспиваше й се и от бавната езда — трябваше да внимава Деймиан да не падне. Беше се справяла в много по-трудни ситуации, от малка яздеше, но сега усещаше как мускулите й изтръпват и още повече се уморяваше.
Заради Деймиан се наложи да спрат и да починат рано следобед. Храната им беше готова, опакована и можеха да се хранят, без да има нужда да спират. Деймиан тръгна без желание.
Вечерта я изненада. Предложи й да отиде на лов, за да си приготвят хубава вечеря. Кейси се изкушаваше да го предупреди, че ловът не е за всеки, но след дългия и изтощителен ден нямаше желание дори да говори. Затова отказа да яде каквото и да било друго, освен фасул и бисквити.
Но изненадата не закъсня. След около половин час Деймиан се върна с дива пуйка — толкова голяма, че щеше да им стигне за няколко дни. Кейси реши, че просто е имал късмет. Това му и каза, когато се зае да я приготвя:
— Много добър улов — имал си късмет.
— Всъщност не ми беше необходим късмет:
— Да не би да се е напъхала в ръцете ти…
— Не, беше толкова далеч, че въобще не бях сигурен какво е.
Кейси си спомни историите, които й бяха разказвали вкъщи, и добави:
— Сигурно!
Скептичното й изражение подразни Деймиан.
— Искаш ли да ти демонстрирам?
Кейси не се впечатли, но все пак каза:
— Без да пропускаш! — и посочи на около четиридесет фута.
Деймиан вдигна пушката, стреля и улучи. Кейси премигна от учудване, но веднага посочи друга мишена. И тя беше улучена. После Хлапето се отказа да го изпита за трети път.
— Добре, изненадан съм.
— Само „изненадан“! — Деймиан повдигна вежди в недоумение.
— Добре, силно съм впечатлен!
Едва тогава той седна до огъня.
— Много ти благодаря за високата оценка, но трябва да ти кажа, че съм бивш шампион по стрелба с пушка от колежа. Освен това съм ходил на лов с баща ми.
— Къде? Във вашия двор ли? А защо не си яздил, поне не беше до днес?
— Ходехме на север с влак и ловувахме, за да се храним.
Кейси не каза нищо повече. Без да знае защо и как, мнението й за Деймиан изведнъж се промени. Едва сега разбра, че и той като нея може да се грижи за себе си дори и в най-трудните и опасни ситуации. Можеше да й помага да залавят престъпници. Колко ли крадци от последния обир на влака беше ранил? Може и да ги е убил, след като се прицелва толкова бързо и точно… Но не си спомняше имаше ли трупове… Може би думите му „Заслужават да бъдат избити!“ бяха изречени само от гняв, а не защото го е мислел наистина…
Видът му беше прекалено градски, за да принадлежи към нейния свят, но това нищо не променяше. Сега вече можеше да не се тревожи за оцеляването му. С коня и пушката той се справяше повече от добре.
Кейси продължи да се занимава с приготвянето на храната, стараеше се да не мисли за него. Беше рано да му покаже колко го цени, пък и мислите му едва ли бяха насочени към това, което я вълнуваше…
— Мразя да казвам такива думи на момчета, Кейси, но знаеш ли, че приличаш на момиче? Не си ли се опитвал да си пуснеш брада или поне мустаци?
— Би ми било доста трудно — рече каза Кейси, но много време се колеба как да отговори.
— Защо?
— Защото съм момиче.
Деймиан я погледна ужасен. Кейси наведе глава. Нямаше намерение да му признае тайната си, не знаеше защо го направи. Тишината, която настъпи след думите й, още повече засили напрежението — Кейси не смееше да погледне Деймиан в очите. Сигурна беше, че в момента той се мъчи да открие белезите, които да го уверят, че тя наистина е момиче. Усещаше погледа му… като че ли пронизваше пончото й.
— Не си и помисляй за доказателства! Просто ще трябва да ми повярваш! — Очите му се върнаха отново на лицето й. Оглеждаше всяка частица от него, като че ли я виждаше за първи път. Видът му беше напрегнат, после изведнъж се промени. Чувствата надделяха над шока.