— Най-добре ще е да спреш да се интересуваш, Деймиан.
— Няма да стреляш!
— Не разчитай на това!
Деймиан гледаше Кейси, без да помръдне, Кейси беше втренчила поглед в него, без дори да мигне. Деймиан кимна към оръжието и каза:
— Прибери го. Ще седна от другата страна на огъня.
Това не беше достатъчно, за да се успокои Кейси, но тя нямаше намерение да го убива. Само изражението на лицето й не се промени — остана строго и решително.
Няколко минути и двамата мълчаха. После Деймиан се обади:
— Птицата се препече.
— Ами направи нещо. Къде пише, че само аз трябва да се занимавам с приготвянето на храната?
— Сигурно в книгата, където се упоменава, че аз не мога да готвя.
Кейси премигна, но после се успокои. Дали да му вярва?! После го предупреди:
— Смятам да си легна веднага след вечерята. Съветвам те да направиш същото, ако искаме да стигнем следващия град още утре. Трябва да тръгнем много рано и да яздим по-бързо. Мислиш ли, че ще издържиш на бърза езда?
— Винаги съм изпълнявал всичко, което се изисква от мен.
Думите му бяха достатъчно изразителни, но тонът беше неприятен. Кейси нямаше намерение да подхваща отново старата тема и замълча. Един здрав сън щеше да помогне на Деймиан да превъзмогне раздразнението си. Тя обаче едва ли щеше да забрави, че този мъж беше заявил, че събужда друг интерес у него.
Пак нямаше да може да заспи, щеше да прекара нощта в размисли…
Седемнадесета глава
Деймиан се опита да заспи, но не можа. Стана и намери съчки. После седна край огъня и се вгледа в Кейси. Почувства се по-добре. Вече беше спокоен и можеше да забележи нежността, която Кейси прикриваше, когато беше будна, същата онази нежност, която я издаваше, че е жена.
Никога досега не беше я наблюдавал, докато спи. Може би не трябваше да съжалява. Когато, си мислеше, че е момче, той й казваше, че е твърде красиво. Сега беше забелязал нежност, присъща само на жените — без съмнение тя го привличаше… Но после отхвърли тези мисли.
Още не можеше да се примири, че не се беше досетил сам. Трябваше да се досети. Имаше нещо, което непрекъснато го караше да й се възхищава, може би уменията и способностите, но сега? Знаеше, че едва ли има друго момиче като Кейси, но въпреки това… Можеше ли да й се довери?!
Жена, не — момиче… Опитваше да свикне с тази мисъл, но му беше трудно. Тя не изглеждаше като другите момичета. Приличаше на истинска млада жена, достатъчно зряла, за да бъде докосвана от мъж.
Как досега не беше забелязал гладката кожа, сочните устни, които те предизвикват да ги захапеш… Беше виждал косата й чиста, току-що измита — тогава тя обгръщаше нежно раменете й, не беше някаква мръсна момчешка коса. Сега, когато косата й беше паднала назад, можеше ясно да се видят нежните черти на лицето й, които го правеха още по-красиво и желано…
Като момче Кейси беше интересна, но като момиче — очарователна. Хиляди въпроси вълнуваха Деймиан, но той беше убеден, че тя няма да отговори на нито един от тях. Кейси беше свикнала да прикрива тайните си, а също така и чувствата — това, че беше разбудила най-съкровената си тайна, означаваше, че повече нищо няма да каже…
Дори и след признанието, когато Деймиан беше онемял от изненада, тя продължаваше да има същия неразгадаем поглед, който нищо не подсказваше — колко пъти се беше впечатлявал от него, като че ли нищо не можеше да я разстрои. Една жена обаче би го разстроила…
Сега вече разбираше, че това е нещо, което тя прави несъзнателно; нещо, което не си поставя за цел, за да дразни околните и въпреки това, той я харесваше.
Просто не знаеше как ще продължи нататък пътуването им? Ще може ли да се владее, за да стои далече от нея? Дори не виждаше основателна причина, заради която да не опита да я докосне. Разбира се, той ще се придържа към установените норми; не искаше да изглежда пълен глупак в присъствието на жена. Но тук бяха сами, как можеше да спазва каквито и да било правила? И има ли въобще такива? Тя беше тук заради него, бяха се уговорили, беше дала дума…
В това време Кейси се размърда. Отнякъде се чуваха птички. Зазоряваше се. Едва тогава пред очите му изплуваха всички спомени, които го бяха принудили да предприеме това дълго пътуване. Трябваше да отмъсти за баща си. Длъжен беше. Реши да не усложнява повече отношенията си с Кейси; щеше да стои настрани от нея, за да може да свърши онова, за което я беше наел.
Това решение му се стори разумно. Трябваше да се придържа към него. Трябваше да я убеди, ако трябва дори да я излъже, само и само да разбере, че тя не го интересува като жена. Така и Кейси щеше да се успокои. И на двамата щеше да им бъде по-лесно, ако не обръщат внимание на всичко случило се досега. Затова още когато се събуди, Деймиан й каза: