Удивително различни бяха телата им, но това, което привличаше него, привличаше и нея. Ласките и целувките им не спираха. Искаха да се насладят, и двамата умишлено забавяха темпото. Искаха да почувстват и изживеят всяка секунда от любовта — Деймиан й оставяше време да прави всичко, за което преди само беше мечтала. Но дори й тази чувственост имаше край. Кръвта им бавно започваше да бушува. Кожата, събудена от нежните ласки беше станала толкова чувствителна, че повече не можеше да спре възбудата, която напираше в телата им. Всеки нерв вибрираше. Кейси почувства, че не може да сдържа, когато Деймиан я притисна към Мъжествеността си и мека, кадифена топлина я изпълни отвътре.
Погледът му прикова очите й. Действаше й толкова възбуждащо, колкото и неговата мъжественост вътре в нея, Деймиан започна да се движи. Бавно се отдръпна, после леко се надигна и нежно я целуна в промеждутъка, но само за да продължи отново. Беше толкова изящен, а любовта му — истинска, съвършена.
Кейси се носеше на вълни от чувства, които я издигаха до екстаз и всяка нейна част пулсираше, водейки, я към пълно съвършенство. Деймиан усети прилива на върховната наслада в същия момент…
Кейси го държеше близо до себе си, сълзите й отново напираха — макар и за кратко той беше неин…
Всеки щеше да тръгне по пътя се, но тя никога нямаше да го забрави. Винаги ще го обича. Щеше да се опита да изличи болката, за да може един ден да каже, без да съжалява, че той е бил най-истинската любов в живота й.
Четиридесет и трета глава
Къртни беше в най-западната част на ранчото, когато видя, че Шандос се връща. Пришпори своя кон към съпруга си. Дано поне този път да носеше добри вести…
Трудно й беше през последните седем месеца. Не само защото Кейси избяга или защото реши да поеме всички грижи за ранчото „К. С.“, докато Шандос пътуваше, но просто защото мразеше да се разделя със съпруга си толкова дълго.
— Колко време мина! — каза тя, скочи от седлото и се хвърли в обятията му.
Целувката им продължи дълго, а после тя се отдръпна, за да прочете отговора в очите му. Беше останала без дъх, а той се смееше. Това забеляза най-напред, а не голямата му брада или косата, която стигаше до раменете му. Обичаше тази усмивка и игривите пламъчета в сините му очи!
Беше се променил, видимо беше остарял. Гневът вече го нямаше, от очите му бликаше живот. И всичко това — заради Кейси. Беше й безкрайно благодарна!
Шандос имаше нужда да се откъсне от ранчото, да се отдаде на онова, което най-добре му прилягаше. Къртни забеляза това веднага след смъртта на Флетчър. Докато баща му беше жив, имаше с кого да се съревновава в поддържането на стопанството, имаше мотив за работа. Но всичко това си отиде заедно с Флетчър…
— Да се надявам ли, че този път няма да си за кратко тук? — попита тя.
Шандос не можеше да превъзмогне чувството на вина спрямо Кейси и след като тя избяга от къщи, тръгна веднага по дирите й. Не беше трудно да я открие — той беше истински следотърсач. Беше научил Кейси на всичко, което знаеше и не се учуди, като разбра, че тя е поела по неговия път… Искаше само да я наблюдава, за да бъде сигурен, че е добре.
— Край, Котешко око! — отговори той и леко въздъхна. Котешко око беше галеното обръщение към съпругата му. — Кейси пристига с обедния влак. Но не знам дали ще се добере до ранчото, преди да падне нощта. Вървеше толкова бавно, като че ли отиваше на собствената си екзекуция.
— Ако те е видяла, ясно ми е как се чувства.
Шандос наведе глава.
— Мисля, че причината е друга. Вървеше така, защото сигурно съжаляваше за нещо, което е изгубила. Няколко пъти я видях отблизо, без тя да ме забележи: видът й беше ужасен. Явно скърби по нещо… Или по някого…
— Да не би да се е случило нещо, което не си споменал в телеграмите си?
— Много неща се случиха, но те едва ли са причина за състоянието й. Тя свърши работата, за която я нае онова конте от Изтока, и след това се разделиха. Беше толкова близо до смъртта… Може би това я е накарало да осъзнае, че се захванала с нещо, което не е по силите й, знам ли!
— Близо до смъртта? Близо до смъртта? Кога, по дяволите стана това? Нали щеше да я пазиш, за да не й се случи нищо лошо?
Той се усмихна вяло. Беше се замислил, връщаше се назад в спомените си.
— Не можех всеки път, когато тя извадеше револвер, да бъда до нея. Веднъж дори я изгубих, мисля, че тогава ме беше видяла.
— Кога точно беше на крачка от смъртта? И как стана това? — настояваше Къртни.
— Последната работа, за която я наеха, беше малко по-опасна. Онзи от Изтока я нае да открие някакъв на име Карътърс. Разпитах момчетата, с които и тя беше говорила. Карътърс също беше от Изтока, което ме притесни доста.