— Сигурни. Тя е убила Тен.
— Хм…
— Отпечатъците от пръстите й съвпаднаха с тези от чашата. Двата косъма, намерени по ризата на Тен също са нейни.
Мария го погали по ръката и колебиво започна:
— А ти… това…
— Какво?
— Изчука ли я?
— Кога? — учуди се той.
— Преди да я застреляш… Не мога да повярвам, че…
— Глупости, миличка! Та анализът на космите в лабораторията на полицията показва възраст сто и двадесет години!
— Ти каза, че била хубава.
— Но стара! Оня рошльо Коцето твърди, че тя била оная булка… от началото на века и че била самодива… И спяла летаргичен сън. Събуждала се, изчуквала някого и пак лягала…
— Фантазии — смръщи вежди Мария.
— Фантазии… И все пак… И все пак…
— Какво?
— Тя летеше.
— Пак ли започваш? — стегна се тя.
— И Колимечков не вярва. С всичко друго се съгласи, но с това не. „Кажи — вика, — откъде е паднала?“ Обяснявам му, а той пак: „Абе ясно, че е била на някое дърво и ти си я застрелял. Законна самоотбрана и така нататък. Но как я донесе на голото и камуфлира така нещата, че да изглежда паднала там? Вътрешностите й са пръснати, главата й е размазана. Тя е паднала поне от петнайсет метра височина!“ А аз му викам: „Нали това ви разправям…“
— Хайде да помълчим — примърка тя и се притисна с цяло тяло към него.
— Ами да опитаме — пламна Ник.
Когато се отпусна до нея с притворени очи и олекнало тяло, прекара длан по лицето й и тихо каза:
— Хубава си… като самодива. Защо не се научиш да летиш?…
Тя целуна ръката му.
После, след много време, тя измърка глезено:
— Ник, ще ми дадеш ли двадесет хиляди долара?
Той смръщи чело.
— Имам само десет хиляди.
— Как? — отвори стресната очи Мария.
— Тия, дето ги даде Пит Колеф.
— А наградата от завещанието? — продължи тя с изстинал глас.
— Няма ги — троснато отговори той.
Мария бързо седна в леглото.
— Как ги няма? Къде са?
— Дадох ги на оня рошльо, Коцето.
— Боже мой! — изписка тя, сякаш видя самодива на полилея.
— Умно момче… Вика: ако открием леговището й, ще разберем тайната на вечната младост. Е, аз му ги дадох… Ще купи апаратура и ще наеме специалисти. Ще претърсва пещерите в околността…
Мария скочи като разгневена тигрица, хвърли чаршафа в ъгъла и извика от вратата:
— Това няма никога да ти го простя!…
— Хей, къде тръгна гола?…
1993 Сливен