Килийни училища в града е имало още в началото на XVII век, но с подобни училища могат да се похвалят и други български селища. Близостта на Рилския манастир е дала чувствителен подтик за ограмотяването на самоковци. Към една трета от монасите в тоя манастир са били самоковци, мнозина от тях са били грамотни и при тях са идвали да се учат техни помлади съграждани. След време едни от тези ученици откриват частни килийни училища по домовете си, други от тях, станали свещеници, обучават младежите в килиите при църквите в града, трети се установяват в самоковските метоси на Рилския или на Хилендарския и Зографския манастири и оттам разпръскват просвета.
А и учени калугерки, основали самоковския девически манастир към 1772 година, също преподават азбукето на млади хора от двата пола. Но само азбукето и малко аритметика.
Развоят на просветата в Самоков е една малка забравена епопея. Отдавна се знае, че първото българско класно училище е било открито в Копривщица през 1846 година, че първото българско взаимно училище е основано през 1835 година в Габрово по почин на Васил Априлов, че първото българско общинско училище е било основано пак в Копривщица през 1822 година. Това са три светли дати в епохата на нашето Възраждане. Ала наред с килийните училища, в Самоков съществува и българско общинско училище, уредено дълго преди онова в Копривщица. Христо Семерджиев доказа това чрез анализа на сметките на старата митрополитска кондика. От тях личи, че началото на общинското учивище в града е било поставено към 1791 година, че то е било преустроено към 1805 година, когато в него е учителствувал и Йоаким Кърчовски, и че към 1816 година вече притежава собствена сграда.
Според Ив. Д. Шишманов, девическият манастир в Самоков трябва да се смята като люлка на женското образование в страната. Този метох е предшественик на девическото училище в града, открито към 1861 година чрез дейното участие на баба Неделя Петкова. В метоха са се ограмотявали девойки от различни краища на страната. Към 1839 година една ученичка дошла чак от Копривщица. Защото дори и в тоя просветен град са гледали с не добро око на женското образование, считано за излишно и дори вредно за девиците. В същия метох са учителствували такива будни монахини като Евантия, сестра на самоковеца Авксенти Велешки. Апо-линария, сестра на К. Фотинов, и Минодава, сестра на гайтанджията Д. Смрикаров. По-късно техните ученички откриват девически училища в Плевен и Панагюрище, в Ловеч и Котел, и тъй допринасят за постепенното еманципиране на българката, държана в невежество при турския феодален строй.
Девическото училище се настанило в собствена сграда към 1863 година, или почти половин век подир първото общинско училище за юноши. Причината е очевидна и се крие в девическия манастир, който е замествал училището за девици. В него една от калугерките е преподавала и немски език! Ала и това не е било достатъчно за първогражданите, та когато учителката Неделя Петкова пристига в Самоков през една люта зимна вечер, на път от Пловдив за Кюстендил, гдето се тъкмяла да стане учителка, градските първенци я увещават да остане в града им и да основе девическо училище. Тя се съгласила и поискала да и бъде определена годишна плата. Гайтанджията Д. Смрикаров, който бил взел инициативата, събрал първогражданите, изложил им плановете си за учредяване на девическо училище, което да поеме просветната работа на калугерките, и поискал да се определи възнаграждение на учителката.
— Не може! — отсякъл Христо Сребърников, един от знатните хора на града. — В метоха е друго… Там можем спокойно да изпращаме дъщерите си.
— А защо не в девическо училище? — запитал друг.
— Защото там ще ги развращават млади мъже, дето ще се въртят край учителката!
По това време бъдещата баба Неделя е била още млада жена…
— Ще пазим даскалицата от такива въртоглавци — отвърнал трети, — пък дъщерите ни могат и сами да се опазят.
— Както щете! — сопнал се Сребърников. — Но аз мойте си дъщери не давам в такова училище! — и сърдито хлопнал вратата зад гърба си.
— Ех, и без петел ще съмне! — заключил гайтанджията, за да ободри останалите първенци. — Хайде да определиме платата…
Неделя Петкова основала девическото училище и дълго учителствувала в града, ала по всичко личи, че първенците строго са бдяли за морала й и недопускали никакъв млад мъж да се навъртва около училището, та нещастната просветителка дълго време с стояла неомъжена!