Вместо да вземе поука от случилото се, в същата 1846 г. цариградската патриаршия изпраща за самоковски митрополит един блудник и почти неуравновесен човек, достоен за прозвището си Дели Матея. Той бил брат на Н. Аристарх, виден гръцки сановник, представител на патриаршията във Високата порта и заедно с княз Стефан Богориди, както бележи Г. С Раковски, пълен разпоредител с патриаршеските и владишките титли до края на царуването на султан Абдул Меджид, който бил негов млечен брат. От тази връзка извира и дързостта, и безсрамието, и нехайството на Дели Матея.
Борбата на самоковци с него е цяла епопея. Пъден многократно, митрополитът се връща отново и отново в града, всеки път по-нагъл, все по-настървен да разединява българите и да се подиграва с тяхното народностно чувство.
Той гори стари български ръкописи, гаври се с честта на жените на своите приятели-гъркомани, властвува като княз в митрополитския конак и в същото време се държи като шут в църквата или из града, гдето става за посмешище и на децата. Наистина, достоен представител на гръцката патриаршия в Самоков! Но самоковци решили да се отърват и от него.
В своите първи прошения до патриаршията за отстраняването на Дели Матея самоковските първенци, близки на първогражданина хаджи Гюро Христович, описват безчинствата на своя митрополит: как отивал в конака на каймакамина връз коя, предшествуван от дванадесет подтичващи свещеника, как яздел полупиян из града, следван от стотина дечурлига, които чакали владиката да ритне таблата на първия срещнат симитчия или халваджия, та да разграбят лакомствата, как събирал циганките в градината си извън града, та да играят кючек пред него и слугите му, на брой до петдесетина души, как не пропускал да се хване на всяко хоро в града, а после да лепне една сребърна меджидия върху челото на гайдарина, как биел и ритал свещениците в самата църква, защото не умеели да му се кланят добре, как развеждал насила някой по-видни граждани, та после отново да ги венчава срещу богато заплащане. Ала патриаршията останала глуха към тия молби. Тогава самоковци отправили ново прошение до Високата порта, споменавайки в него и за нечистите връзки на Дели Матея с една млада помакиня. В скоро време Дели Матея бил пратен на заточение в Бруса.
Първенците тържествували, но не за дълго. Дели Матея се върнал подир няколко месеца в града, помилван от своя брат, и с настървение се нахвърлил върху противниците си. Старият хаджи Гюро бил вече мъртъв, но синовете му били живи, жив бил и Захария Зограф, зет на първогражданина, и Христо Сребърников, родственик на покойния старец, и гайтанджията Димитър Смрикаров, пръв негов приятел, и учителят Захарин Круша, неразделен другар на Захария Зограф, и още неколцина бивши ученици на Неофит Рилски. Дели Матея скоро наумил как да отмъсти на тия родолюбци. Като узнал за кореспонденцията на първенците с благодетеля на самковското общинско училище, търговеца Караспасов от Таганрог, той изпратил писмен донос срещу тях в Цариград, обвинявайки ги в съзаклятничество с хора от Русия срещу султанската власт. За да бъде по-убедителен, той добавил, че същите поддържали хайдутина Чакър войвода, появил се с четата си по това време край Самоков. И понеже хайдутите спъвали дейността на маданите чрез саботажни действия, по нареждане от Цариград в Самоков пристигнал сам нишкият валия Хуршид паша, за да разследва случая. Сега Дели Матея тържествувал. Наистина, Хуршид паша изпървом арестувал неколцина от първенците и дори ги подкарал към София, ала още при първото им нощуване край с. Пасарел те успели да убедят пашата в невинността си и били освободени. Хуршид паша изпратил писмен доклад в Цариград, в който вмъкнал и доста недобри думи за личния живот на митрополита. Ново прошение срещу Деля Матея отправили и набедените градски първенци. Сега владиката бил отново изпратен на заточение, тоя път за четири години, и не в Бруса, а в Светогорските манастири. Но през 1854 г. чрез застъпннчеството на Аристарх блудният митрополит се върнал в Самоков. Самоковци пак не го оставили на мира. Те изпратили депутация в Цариград начело с Димитър Смрикаров и Захария Хаджигюров. В прошението до патриаршията самоковци молят синодалните старци да ги избавят „от толковагодишната зверщина на человекообразния вълк Матея“ и предлагат за техен митрополит да бъде назначен българинът архимандрит Иларнон Хилендарски. Тази просба, подписана от Д. Смрикаров, е била поднесена само три месеца подир първата колективна постъпка на цариградските българи до Високата порта за самостоятелна българска църква, под която също личи подписът на Д.Смрикаров, наред с имената на Хр. Тъпчилещов, Д.Бракалов и Александър Екзарх. Подали молбата само-ковските делегати и зачакали отговор. И той не закъснял. Двамината нарочни пратеници — единият от Високата порти, другият от патриаршията, потеглили от Цариград за Самоков с поръка да разследват деянията на митрополита и да вземат нужните мерки. А когато пристигнали, вестта се пръснала светкавично из града и близките селца. Огромна тълпа се насъбрала пред митрополията. И всеки дирел мъст. Един си искал парите, които му бил взел владиката, друг търсел възмездие за нанесените му оскърбления, трети оплаквал поруганата чест на жена или дъщеря. Ала Дели Матея бил изчезнал безследно.