— И кажи на каймакамина да не слага пранги на моите хора — заръчал той на изплашения турчин, — ако не иска и той да полежи в пранги при нас, в балкана…
Дребни случки, врязали се в паметта на самоковци, съвременници на Чакъра, и предавани от едно поколение на друго като светъл спомен за делата на тоя хайдутин.
Цели седем години Чакър войвода държи маданджиите в свои ръце. През април 1855 година до ушите му стигнала вест, че бейовете са изпратили убийци да премахнат Петко Михов, поборника срещу ангарията, с когото войводата поддържал тясна връзка. Чакъра подбрал неколцина четници и пристигнал в с. Чамджас, за да опази живота на стареца. Минали няколко дни в безплодно чакане и хайдутите се завърнали в убежището си.
Същата вечер убийците пристигнали и отнели живота на тоя българин. Това окуражило маданджиите. И не след дълго те успели чрез подлост да премахнат и самия войвода, който бил убит от своя байрактар в една самоковска къща. Тогава и четата се разтурила. Едни от хайдутите забягнали, други били заловени, осъдени и изпратени на каторжна работа в Цариград. Ала ангарията в самоковско вече била безвъзвратно премахната.
Убийството на Чакъра било извършено само година преди завършъка на Кримската война, победоносна за Туция и нейните западни съюзници. Шест месеца подир това убийство английският цариградски консул пристигнал в Самоков и отседнал в къщата на Захария Хаджигюров. Престоят на консула в тоя град е имал двояка цел. И тоя път, както в годините преди избухването на Кримската война, консулът е искал да подбере българчета из Самоков и с помощта на турските власти да ги изпрати в Лондон, за да учат търговия и железарство, та след завръщането си в българските земи да пласират английски стоки и да строят съоръжения с английски материали. Неговата втора цел е била да опипа терена за протестантската пропаганда в България. А известно е, че по това време американските протестантски мисии в Цариград вече били изпратили 36 българчета в Америка, за да добият богословско образование и да служат като мисионери след завръщането си в родината. Косвената цел и на едните, и на другите е била да откъснат българите от влиянието на руската култура.
Трябва да се предполага, че английският консул е ударил на камък в опитите си да привлече Захария Хаджигюров за тази цел. И ако Захария го е приел в дома си, то с било главно с оглед на борбата на самоковци срещу Дели Матея, достигнала връхната си точка именно през есента на същата 1855 година. Неморалното поведение на митрополита не е могло да не направи впечатление на консула, а той на свой ред също е могъл да въздействува за отстраняването му от епархията. Такива ще да са били и подбудите на видния църковен деятел. И ето че три години по-късно протестантската пропаганда устройва седалището си в Одрин. През същата година се открила мисионерска станция и в Стара Загора, през следващата — в Пловдив, а в 1862 година и в София. Засега протестантите изоставят православния Самоков.
През 1867 година настъпва прелом в протестантската пропаганда по нашите земи и тя се съсредоточава главно в Самоков. През следващите години и мъжкото, и девическото протестантски училища биват преместени от Стара Загора и Пловдив в Самоков. В града се настаняват и най-видниге американски мисионери. Причините не се крият само в здравия самоковски климат. Хр. Семерджиев с право набляга върху няколко странични фактора, изтъквайки предимствата на Самоков като културен център, близостта на Рилския манастир — тази крепост на българското православие, епичната борба на самоковци срещу гръцката патриаршия и участието на двамина самоковци, К. Фотинов и Хр. Сечанов, при превеждането на Библията. И тъй, протестантската пропаганда здраво се залавя за работа. Нейната цел е да отклонява самоковци от православието и да насочва духовните им интереси към западния свят. Но тя е толкова религиозна, колкото и политическа.
Самоковци веднага дават отпор на протестантите. Година подир откриването на протестантското девическо училище те решават да учредят свое девическо училище, което да замести просветителките от женския метох.
Занапред рядко някое самоковско девойче ще се записва в протестантското училище. Родителите на такива деца просто биват афоресвани. Ако са търговци, самоковци бойкотират магазините им. Те не ги допущат и на представленията в читалището, като поставят нарочен надпис върху вратата. „Входът е запретен за протестантите.“ Самите фурнаджии отказват да изпичат хляба на десетина свои съграждани, отклонили се от православието.
Един от тях, избран преди това за училищен настоятел, бил принуден да си подаде оставката. Сериозни мерки взимат и духовните среди. През 1876 г. в Самоков се открива богословско училище със средствата, завещани от покойния митрополит Авксенти Велешки, също самоковец. В резултат, протестантската пропаганда в Самоков била напълно неутрализирана в годините до Освобождението. А великото събитие вече се мержелеело в далечината. При втората си обиколка из страната дяконът Васил Левски идва и в Самоков, пренощува в девическия метох на утрото пее в църквицата, а през деня прави опити да организира комитет. Изглежда, че Левски е разговарял с Хр. Сребърников, един от самоковските първенци, който е проявил известен скептицизъм спрямо начинанието. Дяконът се премества в близкото село Продановци и остава да нощува при Ив. Ил. Валявичаря. Тук при него идва Йовчо Йокпарата, доспеец и продановски зет. Тримата леят куршуми през деня, а вечер очакват самоковските младежи. И посятото от дякона семе дало кълн. Чрез учителя Векилски много от синовете на първенците били посветени в делото, а учителите Н. Манов, Ив. Сечанов и Мойсинов се заели да привлекат по-интелигентните еснафи. Младите хора се въоръжили, образували стрелческа група и дори се обучавали в стрелба някъде над Бельова църква. Защото навред вече се мълвяло за предстоящото въстание.