В изборите за общински съветници на 13 юни 1910 година партията на тесните социалисти спечелва 8 от всичко 14 мандата. Над самоковската община се развява червеното знаме! Това е първата общинска комуна на българска земя и в целия Балкански полуостров!
За краткия период на своето съществуване комуната изгражда цяла социална програма, която започва да осъществява с революционен устрем. Но Фердинанд, назначеното от него буржоазно правителство и самоковската реакция не могли да се помирят с червеното знаме на Комуната, заплющяло над сградата на общинския съвет. И след 18-месечни заговори и терор на буржоазията и полицията, Първата самоковска комуна бива свалена от властна 18. II. 1912 година.
Наскоро подир свалянето на Самоковската комуна избухва Балканската, а впоследствие и Междусъюзническата война. В тези войни особено се отличила Седма рилска дивизия. Още в първия ден от обявяването на войната тя настъпила устремно в три колони на юг, завзела Горна Джумая (Благоевград), била се храбро в Кресненското дефиле и на 9 ноември. 1912 г. влязла в Солун ведно с първите гръцки части. По-късно самоковци гинат от холерата, загиват и в боевете към Чаталджа.
Утехата им е излазът към Бялото море. Но той се оказва твърде краткотраен, защото Фердинанд скоро се впуска в трета катастрофална война и самоковци не могат да се възползуват от възможността да се свържат стопански с Егейска Тракия. Само рилските пастири-куцовласи безпрепятствено отвеждат стадата си през зимните месеци към топлото море. Нима за тях бяха сложили кости стотиците младежи от самоковския край?!
Недоволството в Самоков срещу Фердинанд е огромно. То не стихва и след абдикацията на Кобурга и възцаряването на Борис III. Градската община пак попада в ръцете на комунарите. Михаил Дашин възглавява Втората самоковска комуна и кметствува от 1919 до 1921 година, въвеждайки редица сериозни облекчения за трудещите се маси в града. За тях той ще заплати с главата си. Защото подир преврата от 9 юни 1923 година незнаен убиец го застрелва от засада в центъра на града.
Междувременно, македонски главорези извличат от домовете им и Борис Хаджисотиров, а също и десетина други комунисти и ги избиват в окрайнините на Самоков.
Макар и лишени от своите водачи, самоковци пак взимат участие в Септемврийското въстание от същата 1923 година и само една контрапарола на останалите неарестувани ръководители на въстанието в столицата осъжда на бездействие въстаническите сили в самоковско.
През следващите двадесет години животът в Самоков протича по-вяло, отколкото в повечето други градове на страната. Това е период на сравнително мирно развитие, изпъстрен с остри политически борби след една тежка стопанска криза, борби, които доведоха до пълното обсебване на държавната власт от Борис III и до все по-тясното прикрепване на българското народно стопанство към Германия. Самоков, останал почти незасегнат от предвоенното раздвижване на стопанския живот, продължава своя дълъг летаргичен сън.
И все пак традициите на самоковските вьзрожденци не са напълно забравени. Обеднял, градът пак дава своя принос към българската култура. Отново израстват про-светители и художници През последното десетилетие на миналия век самоковецът Христо Максимов става главен радетел за учредяването на Българския учителски съюз, основава вестник „Учител“ в 1893 година, а няколко години по-късно, в самото начало на новия век, и списание „Просвета“. Под неговото перо излизат няколко стихосбирки и книги с очерци и разкази. Те са отблясък на предосвобожденската епоха.
Много по-значителен е приносът на новите самоковски художници, продължили делото на своите славни предшественици. Те израстват през първите десетилетия на новия век. И до един са влюбени в Рила. Цели поколения от туристи се срещали в най-глухите кътчета на планината, било Христо Йончев Крискарец, било Павел Францалийски, приведени под тежестта на стативите и кутията с бои връз раниците им. Те оставиха на поколенията прекрасни платна из Рила. Сега са покойници. Отдавна е почивал и Димитър Радойков, майстор-портретист, представен в самоковския градски музей с няколко хубави портрета. По-известни измежду живите самоковски художници от по-старото поколение са Наум Хаджимладенов и Сотир Клинков. Ала най-крупно е делото на Васил Захариев. Изпървом той се прояви като майстор на дърворезбата, вдъхновяван най-често от такива паметници на миналото като църквите, манастирите и старите градски къщи, но в платната си има поглед и към обикновените хора от своето съвремие. „Малинарки“ е една от най-хубавите му работи, но далече по-известна е картината „Маринчо Бимбелов — Страшният“. В нея трепти героиката на миналото. Картините на Васил Захариев кичат стените не само на нашите, но и на много чужди постоянни изложбени зали.