Комуната ревностно пази интересите на работническата класа и на самоковската беднота, брани и обществените блага, бори се срещу гешефтарите, капиталистите, чорбаджиите и иззе заграбените от тях общински и държавни земи и гори и събра неплатените данъци и такси. Във връзка с това се завързва остър спор с двореца, загдето Фердинанд иска да заграби своеволно голяма част от общинските гори, намиращи се край неговия дворец в Боровец. Фердинанд бил принуден да отстъпи. Раасърден от това, той не минава вече през Самоков, а за да отиде в Боровец, построява път, който минава извън града. Интересен е случаят и с придворната дама Чомакова, която дължала данъци в размер на 4000 лв. Когато й поискали да заплати този дълг, тя високомерно заявила, че няма да плати, тъй като е придворна дама и не е задължена да плаща данъци; Самоковската комуна я предупреждава, че ако в срок не се издължи, ще я даде под съд. Поставяйки я по този начин на тясно, тя бързо превела сумата по пощата на самоковската община.
Връзките на Комуната с населението са били най-тесни и постоянни. Ръководителите на Комуната постоянно се съветват с работниците и трудещите се от града и често се допитват до тях по различни въпроси. По по-важни въпроси Комуната провежда референдуми. На 27 декември 1910 г. провежда референдум, с който иска одобрение на заем за благоустрояването на града. В подкрепа на заема гласуват 707 души, а против — 2.
След дълги заговори, терор и произволи местната буржоазия с подкрепата на полицията и правителството на 18. II. 1912 година успява да свали от власт първата самоковска комуна.
Самоковската комуна не се побоя в онова тъмно и безпросветно време на терор и безправие да се противопостави решително на буржоазната власт и да покаже на практика със своите дела, че идеите на социализма могат да се претворят в жива реалност и че те не са утопия. Самоковският пролетариат разбра, че само Комуната е негов защитник, и затова още два пъти издигна червеното знаме над общинския дом, знамето на втората комуна 1919 г. и на третата — 1922 г.
В славното Септемврийско въстание комунарите са начело в боя с настъпващия фашизъм. И фашизмът се разправи с тях с голяма жестокост. Борис Хаджисотиров, прекрасният човек, трибун, революционер, любимец на работниците от Самоков, бе убит на 27 септември 1923 г. по най-жесгок начин край с. Широки дол. На 18 август 1924 г. бе прострелян на улицата скромният и предан революционер Михаил Дашин. През 1925 г. бе изгорен в пещите на дирекция на полицията Г. Зуйбаров, а Асен х. Василев, участник в Септемврийското въстание, бе убит край гр. Сандански.
Самоковската комуна, нейната дейност, дейността на нейните ръководители, вдъхновяваше и бе знаме в борбата, която техните наследници—комунистите и антифашистите от самоковския край, водеха против фашизма и капитализма. Сега много от делата на Самоковската комуна са вече изпълнени, а други ще бъдат осъществени в следващите близки години от техните наследници.