Ако разнасянето на гайтаните по далечните панаири е могло да разшири търговските връзки на тия предприемчиви самоковци, въвличането им в търговията с жив добитък ги е заставяло да се заседяват по за дълго в Цариград — дорде да продадат стоката и да приберат парите си от вечно затруднената държавна хазна. Принудителният им престой в града на султаните, както и мудността и корупцията на служителите в държавните учреждения по неволя ги е поставяла във връзка с видни турски сановници. Покровителствувани от тях, първо синовете на хаджи Гюро, а после и други джелепи откриват свои кантори в турската столица. Твърде вероятно е, че покровителите им са били материално заинтересовани в техните дела. Ала това е без значение. Много по-важно в случая е, че тези връзки на самоковските търговци с местни големци ще им бъдат от полза и при оплакванията им срещу своеволията на турските управници в Самоков, и в борбите им срещу гръцките владици в техния роден град. Наистина, те забогатяват, но богатството им косвено подпомага делото на българщината.
През годините подир Кримската война и последвалото западане на самоковските маданджии израстват неколцина едри скотовъди-българи, пришълци в града от околните селца. Те скоро стават и владетели на просторни гори и пасбища в Рила. Изкупуват планинските рътове от задлъжнелите бейове и ги изкупуват не заради самите гори, които били почти изсечени от брадвите на ангарийните въглищари, а за тучните пасбища, нужни за пашата на огромните им стада. Рунтавите калпаци на тия скотовъдци все по-често се мяркат между алените фесове на бейовете, насядали край масите на откритото кафене близо до голямата градска чешма. Присъствието им вече не дразни „правоверните“ господари на града. Защото скотовъдците са богати и при нужда могат да откупят и други дялове на планината, пък и със стадата си косвено подпомагат както работата на кланниците, които били в турски ръце, така и дейността на майсторите от всесилния кожарски еснаф, тая крепост на местните турци. От това преплитане на материалните интереси печелят и българите, намерили свои защитници в лицето на едрите скотовъдци. Българите вече не са само домоседи занаятчии. Между тях има и търговци на гайтани и видни джелепи, и едри горовладелци. В техни ръце е поминъкът на града.
Най-видните измежду българите-горовладелци били хаджи Стамен от Самоков, хаджи Мано Шипочански, преселник от Шипочане, и хаджи Георги Бързанов, до-шъл в града от Говедарци, но с деди от далечните македонски земи. Впрочем, от Говедарци води рода си и гайтанджията Д. Смрикаров, Хаджи Стамен купил Борнатица, запазена и до днес като една от най-хубавите гори в Рила. Хаджи Мано закупил много гори в долината на Черни Искър и цялата огромна част от планината между Прекорека и Урдина река. Негови са били Купените и Ловница, Елени връх и Мальовица, и още много други чалове по Рила. На такива владения би завидял и средновековен феодал! А хаджи Георги Бързанов? Той изкупил горите и пасбищата по Лакатишка Рила, на север от родното си село, към местността Бог-танджилница. Там някъде и синовете му изградили къшли, известни и досега като Бързанови егреци. На Хаджитоневи от Самоков е принадлежала и местността Вада. Тъй почти пялата паша по Рила е била в български ръце, използувана срещу наем дори от панагюрските джелепи.