Пак около средата на миналото столетие в Самоков се явяват и първите опити на местни хора, предимно турци и евреи, да организират индустриални предприятия. Един от тях са пряко свързани с железодобива, други нямат връзка с рударството. Ала повечето от тях пропадат. И до днес се помни мястото на „чиликхането“ под Самоков — леярна за стомана, изградена към 1837 година. През 1845 година Хюсреф паша се опитва да уреди фабрика за пушки край града, взела размерите на две средно големи технически работилници. Вече стана дума за злополучния опит към 1850 година да се построи механичен дарак до моста над Искъра, разрушен от разярените жени. Малко по-късно, към 1855 година, Ясим бей се опитва да построи стъкларска фабрика, ала доведените ог него чуждестранни работници-специалисти нарочио се размайват, почти похабяват машините и накрая се разотиват по съвета на своите консули. През 1865 година двамината братя-българи построяват фабрика за спирт на половин час вън от града, пак с помощта на чуждестранен специалист. Спиртът се добивал от ръж и овощия. По същото време и градският лекар Андронаки построил по европейски образец, воденица с четири камъка, а до нея и модерна тепавица. Към 1870 година вече работи и малка фабрика за кибрит. Направен бил и опит да се основе „Дружество за железопро-изводство“ — акционерно предприятие. Това са все скромни наченки, които не се доразвиват. Важното е, че тези опити се правят тъкмо в Самоков.
Стопанският разцвет на Самоков преди Освобождението променя и външния облик на града. Наред с конаците на бейовете, обсебили средищните мегдани край джамиите, една подир друга израстват просторните къщи на видни абаджии, търговци и джелепи — на Кокошкови, Хаджигюрови и Сребърникови, както и същинските сараи на сарафите от рода Арие. Стенописи красят вътрешните стени на тия къщи, таваните им са от дърво-резба, във всяка от тях има приемни салони и хубави частни бани. Най-видните босненски търговци отсядат у Сребърникови, английският консул, дошъл в града към 1855 година, нощува у Хаджигюрови, първомайсторите чествуват патронния си празник в къщата на Кокошкови.
В горния етаж на по-малката от двете къщи на Арие има приемен салон с чудна дърворезба, а размерите на салона са 16 на 12 едри мъжки крачки. Богата е и уредбата на стаите, дворищата са красиви, с цветни лехи и дръвчета, и чешми шуртят в тях. Водата за тия чешми е докарана отдалече — на два до три километра извън града, и всеки частен канал обслужва две-три съседни богатски къщи, изградили канала на общи разноски.
Ала градът не се състои само от къщите на бейовете и първогражданите. Въпреки безспорния стопански разцвет, неговият облик си остава ориенталски — улиците са криви и тесни, почти непроходими в дъждовно време, повечето къщи са ниски, едноетажни постройки, най-често с дървена обшивка на външните зидове. Естествено, не съществува и канализация. Три широки вади са изведени от вадите на Бистрица и прекосяват града, като преминават и през самите дворища. В съботни дни всички нечистотии от дворищата и частните отходни места са били изтласквани в тия вади. Тъй самоковци са поддържали чистотата в жилищата си. А тя е била пословична, въпреки несгодите през дъждовните сезони, когато улиците са се превръщали в истински реки. „Тръгнахме да посетим девическия метох — пишат англичанките Макензи и Ърби — и след като подскачахме от един голям камък на друг, поставени да служат като мостове връз калната улица-река, минахме през една порта и се намерихме в чист и сух двор пред една спретната малка църквица.“ А метохът, както е известно, се намира на главната улица в града! И описанието е от 1865 година, която бе-лежи върха на стопанския разцвет на Самоков.
Духовен подем
Не само заради Паисий от самоковския край проблесна зората на духовния подем на българите. Важен стопански център и средищен възел на търговията между изтока и запада в предишната отоманска империя, с будно българско население, овладяло в свои ръце почти целия стопански поминък на града, Самоков пръв се измъква от невежествената тъма на дълголетното ни средновековие. Със стопанското възмогване на неговите граждани се поражда н жаждата им за грамотност, която да ги отсрамва пред другоземните търговци и да им помага в сделките с тях. А не само хаджи Гюро Христович, първогражданина на Самоков в началото на XIX век, е неграмотен. Неграмотни като него са почти всички еснафи, търговци и джелепи. Грамотни са предимно свещениците и църковните псалтове, които стават и първите килийни учители.