— Това е списъкът на „постиженията“ му?
— Да. И ние губим битката. С всяко ново убийство славата му се разпространява.
— За известно време беше изчезнал — обясни Ноултън от ЦРУ. — В последните няколко месеца мислехме, че се е самоунищожил. Има случаи, когато убийците си разчистват взаимно сметките. Мислехме, че точно това се е случило.
— Кое ви даде повод? — попита Уолтърс.
— Един мадридски банкер, който прехвърлял подкупи от името на Европолитън Корпорейшън за правителствени покупки в Африка. Бил е застрелян от минаваща кола на Пасео де ла Кастелана. Шофьорът телохранител застрелял и водача на колата, и убиеца. За известно време повярвахме, че убиецът е Каин.
— Спомням си този инцидент. Кой може да е платил за това?
— Някоя компания — отговори Жилет, — която е искала да продава позлатени автомобили с вградени бани и тоалетни на отявлени диктатори.
— Какво още? Кой друг?
— Шейх Мустафа Калиг в Оман — каза полковник Манинг.
— Средствата за масова информация съобщиха, че бил убит при неуспешен опит за преврат.
— Не е така — продължи офицерът. — Въобще не е имало преврат. Военното разузнаване го потвърди. Калиг бе непопулярен, но останалите шейхове не са глупаци. Историята с преврата е прикритие на убийство, което би могло да изкуши и други наемни убийци. Бяха екзекутирани три незначителни фигури от офицерския корпус, за да се придаде достоверност на тази лъжа. За момент помислихме, че Каин е един от тях; изчезването му потвърждаваше версията ни.
— Кой би платил на Каин, за да убие Калиг?
— Задавали сме си този въпрос много пъти — каза Манинг.
— Единственият възможен отговор ни даде източник, който твърдеше, че знае, но нямаше начин да докаже верността на информацията си. Той потвърди, че Каин го е направил, за да докаже, че е възможно. За него. Петролните шейхове пътуват с най-сигурната охрана в света.
— Има и още дузина подобни инциденти — добави Ноултън. — Случаи, попадащи в същия модел, когато са убити личности с много силна охрана и източниците твърдят, че това са дела на Каин.
— Ясно. — Конгресменът вдигна страницата с обобщението за Цюрих. — Но от чутото разбирам, че вие не знаете кой е той.
— Нямаме две описания, които да съвпадат — намеси се Абът. — Каин явно е виртуоз в дегизировката.
— Но все пак някои са го виждали, разговаряли са с него. Вашите източници, информаторите, онзи мъж в Цюрих. Предполагам, че никой от тях няма да свидетелства официално, но вие сигурно сте ги разпитвали. Трябва да сте стигнали до нещо конкретно, до нещо въобще.
— Стигнали сме до много неща — отвърна Абът, — но съответното описание не влиза в това число. Каин никога не разрешава на контактуващите с него да го виждат на дневна светлина. Урежда срещите си нощем в тъмни стаи или улици. Ако се е случвало да се среща с повече от един човек едновременно — като Каин — ние не знаем за това. Казаха ни, че никога не стои прав, винаги е седнал — в слабо осветен ресторант, на стол в ъгъла или в паркирана кола. Понякога носи масивни очила, понякога е без всякакви. На една среща може да е с тъмна коса, на друга с бяла или червена, или с шапка.
— Какъв език говори?
— Тук сме по-близо — каза заместник-директорът на ЦРУ, изгаряйки от желание да хвърли на масата разследванията на Компанията. — Безупречен английски и френски и някои източни диалекти.
— Диалекти ли? Какви диалекти? На какъв език?
— Корените им са виетнамски.
— Виет… — Уолтърс се наклони напред. — Защо ми се струва, че навлизам в нещо, което предпочитате да не ми казвате?
— Защото сте много добър в кръстосаните разпити, сър. — Абът драсна клечка кибрит и запали лулата си.
— Доста съм любознателен — съгласи се конгресменът. — А сега ми кажете какво е то.
— Каин — каза Жилет, хвърляйки бърз странен поглед към Дейвид Абът, — ние знаем откъде е дошъл.
— Откъде?
— От Югоизточна Азия — отговори Манинг, с болка на лицето като от рана с нож. — Това, което успяхме да разберем, е, че владее няколко диалекта, които му позволяват да се разбира с населението в планинските райони на Камбоджа и Лаос, по границата им, както и с тези под управлението на Северен Виетнам. Приехме тези данни. Всичко съвпада.
— С какво?
— С операция „Медуза“. — Полковникът се пресегна за големия и дебел плик от плътна кафява хартия, поставен от лявата му страна. Отвори го и извади една от многото страници вътре, след което я сложи пред себе си. — Това е досието на Каин — каза, кимайки към отворения плик. — А това — материали за „Медуза“, по-точно тези, които имат някакво отношение към Каин.