— Да — потвърди мъжът от Националната сигурност. — Имах предвид Карлос, разбира се. Не е Каин този, който трябва да преследваме. А Карлос.
— Разбира се, че Карлос. Най-неуловимият убиец в новата история, човек, за когото повечето от нас са твърдо убедени, че е отговорен — по един или друг начин — за най-трагичните атентати на нашето време. Ти беше съвсем прав, Алфред, а аз не. Не можем да си позволим да пренебрегваме Карлос.
— Благодаря ти — каза Жилет. — Радвам се, че съм убедил някого.
— Така е. Поне мен, донякъде. А и ме накара да се замисля. Представете си какво изкушение е за човек като Каин, който действа във влажен и мръсен свят, претъпкан със скитници, бегълци и корумпирани до мозъка на костите си диктатори. Сигурно е завиждал на Карлос, колко ли го е блазнел по-динамичният, лъскав и луксозен живот в Европа? Колко ли често си е казвал „Аз съм по-добър от Карлос“? Тези хора са доста чувствителни, но его-то им е внушително. Предполагам, че се е прехвърлил в Европа, за да намери този по-добър свят… и за да детронира Карлос. Претендентът, сър, иска да отнеме титлата. Той иска да бъде шампион.
Жилет загледа Монаха с внимание.
— Тази теория е интересна.
— Ако ви разбирам правилно — намеси се конгресменът от Наблюдението, — проследявайки Каин, може да се натъкнем на Карлос.
— Точно така.
— Не съм сигурен, че ви разбирам — обади се раздразнен директорът от ЦРУ. — Защо?
— Два жребеца на една поляна — отговори Уолтърс. — Ще се сбият.
— Шампионът няма да предаде титлата си без бой. — Абът посегна за лулата си. — Ще се бори със зъби и нокти, за да я задържи. Както казва конгресменът, ще продължаваме да търсим Каин, но трябва да се оглеждаме и за по-едър дивеч. И когато намерим Каин, може би ще трябва да спрем и да изчакаме и Карлос да се появи след него.
— След което ще хванем и двамата — добави офицерът.
— Съвсем поучително — произнесе се Жилет.
Срещата приключи и участниците започнаха да се разотиват. Дейвид Абът остана при полковника от Пентагона, който събираше страниците от папката на „Медуза“. Държеше листовете в ръка и се готвеше да ги пъхне в плика.
— Може ли да хвърля един поглед? — попита Абът. — Там в Четирийсет нямаме копие.
— Такива бяха инструкциите — отговори офицерът, подавайки събраните страници на по-възрастния мъж. — Мислех, че са ваши. Само три екземпляра. Тук в Управлението и горе в Съвета.
— Инструкциите наистина са мои. — Мълчаливият Монах се усмихна любезно. — В моята част на града има прекалено много глупави цивилни.
Конгресменът от Тенеси зададе някакъв въпрос на полковника и той се обърна към него, за да му отговори. Дейвид Абът не ги слушаше. Вместо това очите му бързо пробягаха надолу по колоните от имена; беше разтревожен. Някои от тези имена бяха подчертани и изложени на внимание. Не трябваше да позволяват да се привлече вниманието! Изобщо! Къде е? Той беше единственият човек на този свят, който знаеше това име. Почувства, че сърцето му заби по-силно, когато отгръщаше последната страница. Името беше там!
Борн, Джейсън Ч. — Последно известно местонахождение: Там Куан.
Какво се беше случило, за бога?
Рьоне Бержерон затръшна слушалката на телефона на бюрото си; жестът му бе едва забележимо по-нервен от гласа му.
— Проверихме всяко кафене, ресторант и бистро, в което има навик да ходи!
— Няма хотел в Париж, който да го е регистрирал — каза сивокосият оператор на централата, седнал зад втория телефон на плота. — Минават повече от два часа; може вече да е мъртва. Ако не е, вероятно й се е приискало да е.
— Може да му каже прекалено малко неща — произнесе замислено Бержерон. — Но по-малко, отколкото ние например; тя не знае нищо за старците.
— Но знае достатъчно; обаждала се е в Парк Монсо.
— Предавала е съобщения, но не знае на кого.
— Да, но знае защо.
— Каин също знае, можеш да бъдеш сигурен. Но той ще извърши голяма грешка, ако се хване за Парк Монсо. — Моделиерът се наведе напред, силните мускули на ръцете му се очертаха, като сключи ръцете си, с поглед, прикован в сивокосия. — Разкажи ми пак всичко, което си спомняш. Защо си толкова сигурен, че той е Борн?
— Не знам. Казах, че е Каин. Ако си описал съвсем прецизно методите му, значи той е човекът.
— Борн е Каин. Открихме го в архивите на „Медуза“. По тази причина наехме теб.
— Тогава значи е Борн; но не е това името, което използваше едно време. Естествено, в „Медуза“ имаше хора, които не биха си позволили да използват истинските си имена. Фалшивата самоличност им бе гарантирана; те имаха криминални досиета. Може би е един от тях.