— Богат американец, който живее на Бахамските острови. Не ми ли вярвате?
— Трябваше да се сетя — каза тя. — Никаква фактура, никакви чекове… само в брой. Даже не погледнахте сметката.
— Както и цените върху етикетите преди това. Точно затова всъщност ми обърнахте внимание.
— Постъпих глупаво. Богаташите винаги гледат цените дори само заради удоволствието да ги пренебрегнат. — Лавие говореше и се оглеждаше наоколо, търсейки в пролуката между ложите келнер, когото би могла да повика за помощ. И да избяга.
— Недейте — каза Джейсън, като проследи погледа й. — Глупаво е. И за двама ни ще е по-добре, ако поговорим.
Жената се втренчи в него, мълчанието помежду им изпъкваше още по-ясно на фона на постоянния шум в голямата, поосветена от меката светлина на свещите зала и тихите изблици на смях, долитащи от време на време от съседните маси.
— Питам отново. Кой сте вие?
— Името ми не е важно. Използвайте това, което ви дадох.
— Бригс? То е фалшиво.
— Както и Ларуш, а то фигурира на квитанцията на колата под наем, в която трима убийци се качиха пред Банк Валоа. Там те не успяха. Както и днес следобед на Пон Ньоф. Той се измъкна.
— О, господи! — извика тя, опитвайки се да се освободи.
— Казах, недейте! — Борн я хвана по-здраво и я дръпна обратно.
— Ами ако започна да крещя, мосю? — Напудрената маска се напука от омраза, яркочервеното червило подчертаваше озъбената паст на престарял плъх, хванат в капан.
— Аз ще закрещя по-силно — отговори Джейсън. — И ще ни изхвърлят и двамата, а веднъж озовали се вън, не знам какво бихте направили. Защо не поговорим? Можем да научим по нещо един от друг. В края на краищата ние сме наемни работници, а не работодатели.
— Нямам какво да ви кажа.
— Тогава аз ще започна. Може би ще промените намерението си. — Той отпусна предпазливо хватката. Напрежението на бялото напудрено лице не изчезна, но и то намаля ведно с натиска на пръстите. Тя беше готова да слуша. — Платихте в Цюрих. Ние също. Очевидно повече от вас. Ние сме по следите на същия човек, знаем защо ни е необходим. — Той я пусна. — А вие?
Тя не проговори близо половин минута, а вместо това, докато траеше мълчанието, го изучаваше с ядосан, но все още изплашен поглед.. Борн бе сигурен, че е задал въпроса точно. Щеше да е много опасна грешка от страна на Жаклин Лавие да не разговаря с него. Можеше да й коства живота, ако по-късно се повдигнеха други въпроси.
— Кои „ние“? — попита тя.
— Компания, която си иска парите. Много пари. Те са у него.
— Тогава значи не ги е изработил?
Джейсън усети, че трябва да внимава; от него се очакваше да знае повече, отколкото беше всъщност информиран.
— Да кажем, че въпросът е спорен.
— Не е възможно. Или ги е изкарал, или не. Няма средно положение.
— Сега е мой ред. Отговорихте на въпроса ми с въпрос и това не ме удовлетворява. Нека се върнем в началото. Защо го търсите? Защо на фиша в Цюрих е отбелязан необявен в указателя телефон на един от най-добрите магазини на Сент Оноре?
— За улеснение, мосю.
— За кого?
— Вие луд ли сте?
— Добре, да оставим това за момента. Все пак мисля, че ние знаем.
— Не е възможно.
— Може и да е, може и да не е. Значи било удобство… за да се убие един човек?
— Нямам какво да ви кажа.
— Да, но когато преди минута споменах за колата, се опитахте да избягате. Това също ми говори нещо.
— Съвсем естествена реакция. — Жаклин Лавие докосна столчето на чашата си с вино. — Наех тази кола. Казвам ви го, защото няма никакви доказателства, че наистина съм аз. Оттам нататък не знам какво се е случило. — Тя внезапно стисна чашата си, а на лицето-маска се изписа смесица от сдържана ярост и страх. — Кои сте вие?
— Вече казах. Компания, която си иска парите обратно.
— Пъхате си носа където не трябва! Махнете се от Париж! Зарежете тази работа!
— Откъде-накъде? Ние сме засегнатата страна и искаме да си оправим счетоводните книги. Имаме право на това.
— Нямате никакво право — изсъска мадам Лавие. — Грешката е ваша и трябва да платите за нея!
— Грешката? — Трябваше много да внимава. Всичко беше тук под самата твърда повърхност — очите на истината надзъртаха изпод леда. — Не се занасяйте. Кражбата не е грешка, извършена от потърпевшия.
— Грешката е в собствения ви избор, мосю. Избрали сте погрешния човек.
— Той отмъкна от Цюрих милиони — каза Джейсън. — Но вие и без това го знаете. Отмъкна милиони и ако възнамерявате да ги вземете от него — което е все едно да ги вземете от нас — сте в ужасна грешка.
— Не искаме пари!
— Радвам се да го чуя. Кои „ние“?