— Зле ли ви е? Много сте блед и…
— Добре съм — отвърна рязко. — Казах, продължавайте.
— Какво има да ви казвам?
— Всичко. Искам да го чуя от вас.
— Защо? Няма нищо, което да не знаете. Избрали сте Каин. Пренебрегнали сте Карлос; въобразявате си, че можете да го пренебрегнете и сега. Сгрешили сте тогава, грешите и сега.
Ще те убия. Ще те сграбча за гърлото и ще ти спра дъха. Кажи ми! В името божие, кажи ми! В края на краищата това е моето начало! Трябва да го знам.
— Няма значение — изрече. — Ако търсите компромис… дори само за да спасите живота си — кажете ми защо трябва да ви послушаме. Защо Карлос е толкова твърд… толкова параноичен… по отношение на Борн? Обяснете ми като на човек, който не знае нищо. Ако не го направите, имената, които не трябва да са споменавани, ще бъдат разгласени из цял Париж, а до следобеда ще сте мъртва.
Лицето се стегна, алабастровата маска застана отново на мястото си.
— Карлос ще проследи Каин накрай света и ще го убие.
— Това ни е известно. Искаме да знаем защо?
— Трябва да го направи. Погледнете се. И хората като вас.
— Безсмислено е. Не знаете кои сме ние.
— Не ми и трябва. Знам какво сте направили.
— Кажете го на глас.
— Казах го. Предпочели сте Каин пред Карлос, което е и грешката ви. Избрали сте не този, когото е трябвало. Платили сте не на този наемен убиец, на когото е трябвало.
— Не на този… наемен убиец, на когото е трябвало!
— Не сте първите, но ще бъдете последните. Арогантният самозванец ще бъде убит тук, в Париж, независимо дали ще има компромис, или не.
— Избрали сме не този наемен убиец, когото е трябвало… — Думите се носеха в парфюмирания въздух на елегантния ресторант. Оглушителният тътен започна да отзвучава, мъглата се разсейваше, вихрушки от пара кръжаха около него. Той започна да вижда и това, което видя, бяха очертания на чудовище. Не мит, а чудовище. Друго чудовище. Бяха две.
— Съмнявате ли се? — попита жената. — Не се бъркайте на Карлос. Оставете го да хване Каин; оставете го да отмъсти. — Тя млъкна и сложи и двете си ръце на масата. Царицата на плъховете. — Не ви обещавам нищо, но ще се застъпя за вас, ще изтъкна загубата, която са понесли вашите хора. Възможно е… но само възможно, нали разбирате… договорът ви да бъде уважен от онзи, когото е трябвало да изберете още от самото начало.
— Онзи, когото е трябвало да изберем… Защото сме избрали не онзи, когото е трябвало.
— Сам виждате, така ли е, мосю? Трябва да се предаде на Карлос, че виждате. Може би… но само може би… той ще прояви съчувствие към загубата ви, ако е убеден, че сте осъзнали грешката си.
— Това ли е вашият компромис? — попита твърдо Борн, опитвайки се отчаяно да се хване за някаква нишка.
— Всичко е възможно. От заплахите ви няма да излезе нищо добро, казвам ви. Никой от нас няма да спечели, достатъчно съм откровена да включа и себе си в това число. В противен случай ще има само безсмислени убийства, а Каин ще гледа отстрани и ще се присмива. Ще загубите не един, а два пъти.
— Ако това е истина… — Джейсън преглътна, като почти се задави, когато сухият въздух запълни вакуума в гърлото му. — Ще трябва да обясня на моите хора защо… сме избрали… не когото е трябвало. — Стига! Довърши изречението. Контролирай се. — Кажете ми всичко, което знаете за Каин.
— С каква цел? — Лавие сложи пръстите си на масата, яркочервените й нокти блеснаха като десет остри ками.
— За да изберем грешен човек, значи сме имали грешна информация.
— Чули сте, че е равен на Карлос, така ли е? И че таксите му са по-разумни, апаратът му е по-организиран и понеже са въвлечени по-малко посредници, няма възможност договорът да бъде проследен. Не е ли така?
— Може би.
— Разбира се, че е така. Казват го на всеки, но е чиста лъжа. Силата на Карлос е в необхватните му източници на информация, абсолютно достоверна информация, в неговата безотказна система да намери нужния човек в нужния момент точно преди убийството.
— Звучи като че има замесени много хора. В Цюрих също имаше доста хора, тук в Париж също.
— Всички те са слепи, мосю. До един.
— Слепи ли?
— За да сме наясно, ще ви кажа, че вече няколко години съм част от организацията и съм се срещала по един или друг начин с десетки хора, играли незначителните си роли — никой от тях не е бил значителен. Все още не съм срещала нито един човек, който да е разговарял някога с Карлос, още по-малко да има някаква представа кой е той.