Борн остана неподвижен, осъзнавайки, че не може да счупи фотоапарата, и тогава усети ужаса на друго прозрение.
— Защо мен? — попита.
— Вашата приятелка помоли за това, мосю — отговори момичето, като кимна към дамската тоалетна. — Разговорихме се вътре. Щастлив човек сте, тя е прекрасна лейди. Помоли ме да ви предам това. — И тя му подаде сгъната бележка. Джейсън я взе, а през това време момичето се отдалечи към входа на ресторанта.
Вашето неразположение ме безпокои, както, сигурна съм, и вас, мой нови приятелю. Може би сте това, което твърдите, че сте, но възможно е и да не сте. Ще получа отговора след не повече от половин час. Една приятелски настроена дама се съгласи да се обади по телефона вместо мен и снимката е на път за Париж. Не можете да я спрете, както и не можете да спрете тези, които сега са на път към Аржантьой. Ако ние наистина сме постигнали компромис, това не би трябвало да ви безпокои — както вашето неразположение безпокои мен — и ще продължим разговора си, когато пристигнат моите съдружници.
Казват, че Каин е истински хамелеон, появяващ се в най-различни образи, като в повечето случаи е доста убедителен. Казват също така, че е склонен към насилие и внезапни промени в настроението. И това се нарича неразположение, нали?
Хукна надолу по тъмните улици на Аржантьой след отдалечаващата се табела на покрива на едно такси; то сви зад ъгъла и изчезна. Той спря, дишайки тежко и се огледа за друго във всички посоки: нямаше. Портиерът в „Роже“ му бе казал, че ще са необходими десет, петнайсет минути, докато дойде кола; той като мосю не е дал поръчка по-рано. Оказа се, че капанът е бил заложен и той беше влязъл в него.
Там отпред! Светлина, друго такси! Втурна се към него. Трябваше да го спре; трябваше да се върне в Париж. При Мари.
Отново бе в лабиринт и се мяташе слепешком насам-натам, знаейки, че в крайна сметка няма изход. Но оттук нататък трябваше да се състезава сам; решението му бе твърдо. Нямаше да има никакви дебати и разисквания, плачове и невъзможни аргументи за любов и несигурност. Защото вече бе сигурен. Знаеше кой е… какво е бил; беше виновен за всичко, в което го обвиняваха. Както и подозираше всъщност.
Час-два нямаше да казва нищо. Просто щеше да гледа и да говори за всичко, освен за истината. Щеше да я люби. И след това да си отиде; тя никога нямаше да разбере кога и той никога нямаше да й каже защо.. Дължеше й го; щеше много да я боли за известно време, но тази болка щеше да е много по-малка от онази, която би й причинил печатът на Каин.
Каин!
Мари! Мари! Какво съм направил?
— Такси! Такси!
18.
Изчезвай от Париж! Веднага! Каквото и да вършиш в момента, зарязвай го и изчезвай!… Това е заповед на твоето правителство… Те искат да се махнеш оттам. Искат да го оставят в изолация.
Мари загаси цигарата си в пепелника на нощното шкафче, погледът й попадна върху броя на „Тайм“ отпреди четири години, мисълта й се насочи към зловещата игра, в която Джейсън я бе принудил да се включи.
— Не ме интересува! — каза тя високо на себе си и се стресна от звука на гласа си в празната стая. Отиде до прозореца, същия прозорец, до който беше стоял и той, гледайки навън, изплашен, опитвайки се да я накара да разбере.
Трябва да разбера някои неща… достатъчно, за да мога да взема решение, но може би не всичко. Една част от мен трябва да остане способна… да избяга, да изчезне. Трябва да мога да кажа на себе си, че това, което е било, вече не съществува и е вероятно никога да не го е имало, защото аз не го помня. Това, което човек не помни, не съществува… за него.
— Скъпи мой, скъпи мой. Не им давай да ти причинят това! — Думите й, изречени на глас, сега не я стреснаха, той сякаш беше тук в стаята, слушаше, възприемаше собствените си думи, изгаряше от желание да избяга, да изчезне… с нея. Но дълбоко в себе си тя знаеше, че той не би могъл да го направи; не би могъл да възприеме една полуистина или три четвърти лъжа.
Искат да го оставят в изолация.
Кои бяха те? Отговорът се намираше в Канада, а връзката с Канада бе прерязана. И там беше заложена клопка.
Джейсън бе прав за Париж; тя също го почувства. Каквото и да беше, то се намираше тук. Ако успееха да намерят поне един човек, който да повдигне завесата, позволявайки му да види, че е бил манипулиран. Тогава биха могли да се задават други въпроси, чиито отговори не биха го тласкали повече към самоунищожение. Ако някой успееше да го убеди, че каквото и несъществуващо в паметта му престъпление да бе извършил, е бил само пионка в друго, много по-голямо престъпление, той сигурно би бил способен да си отиде, да изчезне заедно с нея. Зависеше от много неща. Това, което любимият й трябваше да каже на самия себе си, беше „не“, че миналото повече не съществува, а обратното, и той би могъл да живее с него и да го остави в покой. Ето от тази поправка се нуждаеше той. И от убеждението, че какъвто и да е бил, това е нищо в сравнение с това, което враговете се опитват да внушат на целия свят, защото иначе не биха могли да го манипулират. Той беше жертвеното животно, чиято смърт трябваше да отмени нечия друга. Ако само успееше да проумее това; ако само би могла да го убеди. Ако не успееше, щеше да го загуби. Щяха да й го отнемат; щяха да го убият.