— Защото мислех, че така трябва. Това е елементарният отговор.
— Не е никакъв отговор. Заслужавам нещо повече.
— Разбира се, че е така, и аз ще ти отговоря. Ще ми се наложи да го направя, защото трябва да го чуеш; трябва да разбереш. Трябва да предпазиш себе си.
— Да предпазя?…
Той вдигна ръка, за да я прекъсне.
— Всичко това по-късно. Всичко, щом искаш. Но сега най-напред нека разберем какво се е случило — не с мен, а с теб. Оттам трябва да започнем. Ще можеш ли?
— Вестникът ли?
— Да.
— Господ ми е свидетел, че и на мен ми е интересно — каза тя със слаба усмивка.
— Ето. — Джейсън отиде до леглото, където беше хвърлил вестниците. — Ще четем и двамата.
— Без игри?
— Без игри.
Прочетоха статията в пълно мълчание, статия, разказваща за смърт и интриги в Цюрих. От време на време Мари си поемаше дълбоко дъх, шокирана от прочетеното. Друг път поклащаше глава в отказ да го възприеме. Борн не казваше нищо. Виждаше ръката на Илич Рамирес Санчес. Карлос ще последва Каин накрай света. Карлос ще го убие. Мари Сент-Жак беше пожертвана като примамка за дивеч, заложена в капана за него, Каин.
Аз съм Каин. Аз съм смърт.
Статията представляваше всъщност две статии — странна смесица от факти и предположения — спекулациите започваха там, където свършваха доказателствата. Първата част обвиняваше служител на канадското правителство, икономистката Мари Сент-Жак, че е замесена в три убийства, още повече, че отпечатъците от пръстите й са били потвърдени от правителството на Канада. В допълнение полицията намерила ключ от стая в „Карийон дю Лак“, очевидно загубен по време на произшествието на Гисан Се. Това бил ключът от стаята на Мари Сент-Жак, даден й от служителя на хотела, който я запомнил добре — изглеждала невероятно разтревожена и нервна. Последното доказателство бил пистолет, открит недалеч от Щепдекщрасе в една пресечка близо до мястото на други две убийства. Балистичната експертиза потвърдила, че това е оръжието, с което са били извършени убийствата, и отново, разбира се, имало отпечатъци от пръсти, потвърдени от канадското правителство. Отпечатъците били на Мари Сент-Жак.
Тук вече статията се отклоняваше от фактите и разказваше за слухове на Банхофщрасе, че чрез компютър е била извършена кражба на милиони от тайна шифрована сметка, принадлежаща на американска корпорация с название „Тредстоун Седемдесет и едно“. Фигурираше името на банката, беше, естествено, Гемайншафт. Но всичко останало беше вятър и мъгла, спекулации, а не факти. Според „източници, пожелали да останат анонимни“, някакъв американец, притежаващ точния шифър, прехвърлил милиони в парижка банка, като поставил специални изисквания за установяване на самоличността на онзи, който оперира със сметката. Съучастниците му чакали в Париж и вероятно изтеглили милионите и изчезнали. Успехът на операцията се обясняваше с това, че американецът притежавал точния код на сметката в Гемайншафт, удар, станал възможен посредством проникване в банковия компютър, по-точно в определената последователност на годината, месеца и деня на вкарване в компютъра — стандартна процедура при тайните банкови сметки. Подобен анализ би могъл да се направи само чрез използване на съвършени компютърни похвати и абсолютно познаване на швейцарските банкови процедури. Запитан за това банков служител, хер Валтер Апфел, направил всеобщо достояние факта, че се провежда разследване, засягащо дела на американската компания, за което обаче съгласно швейцарските закони, „банката няма право да изнася каквито и да било данни. Никому.“
Тук се потвърждаваше връзката с Мари Сент-Жак. Тя беше описана като много добре запознат с банковите процедури правителствен служител, както и опитен компютърен програмист. Подозираха я като съучастник, чиято квалифицирана помощ е била необходима за извършването на внушителна кражба. Имаше и заподозрян мъж; било съобщено, че са я виждали в компанията му в „Карийон дю Лак“.
Мари прочете статията и остави вестника да падне на пода. При този звук Борн я погледна над ръба на леглото. Тя се взираше в стената, обладана от някакво странно спокойствие. Беше последната реакция, която той очакваше. Приключи бързо четенето. Чувстваше се потиснат и безпомощен и за момент не можа да каже нищо. След това гласът му се възвърна и той проговори.
— Лъжи. И то все заради мен и това, което съм. Изобличават те, за да намерят мен. Съжалявам, и то повече, отколкото си представяш.
Мари отмести очи от стената и го погледна.
— Написаното тук далеч надхвърля рамките на лъжата, Джейсън. Има прекалено много истина, за да са само лъжи.