— Президентът ще се радва да го научи — каза съветникът. — Това ще обясни много работи.
— Затова сте тук, нали — запита Абът.
— Прав сте.
— Така че нека започнем с Цюрих — поде Уеб, като донесе и постави куфарчето си върху едно кресло пред хранилищата. После седна, извади на коленете си няколко папки и измъкна от тях няколко листа. — Бъдете сигурни, че Карлос е във Вашингтон, но не мога да го потвърдя.
— Къде? „Тредстоун“ ли?
— Нямам неопровержими доказателства, но мисля, че не е изключено. Той е открил фиша. И го е променил.
— Боже господи, как?
— Как, мога само да гадая, но знам кой го е направил.
— Кой?
— Казва се Кьониг. Само допреди три дни е отговарял за основния надзор в Гемайншафтбанк.
— Допреди три дни. А сега?
— Мъртъв е. Необяснима катастрофа по пътя, който изминавал всеки божи ден. Ето полицейския рапорт. Превел съм го. — Абът взе листа и седна на близкия стол. Елиът Стивънс остана прав. Уеб продължи.
— Тук има нещо много интересно. Не ни казва нищо ново, но искам да проследите мисълта ми.
— И какво е то? — попита Монаха и продължи да чете. — Това е описание на катастрофата. Завой, скорост на колата, внезапно извъртане на волана, за да се избегне сблъскване.
— Накрая. Споменават се двете убийства в Гемайншафт, провалът, дето ни извадиха от релси преди две седмици.
— Така ли? — Абът обърна страницата.
— Погледни ги. Последните две изречения. Разбираш ли какво имам предвид?
— Не съвсем — отговори Абът, прозявайки се. — Тук просто се твърди, че Кьониг бил служител на Гемайншафт, където неотдавна е било извършено убийство… и че той е бил свидетел на престрелката. Това е всичко.
— Не мисля, че „е всичко“ — каза Уеб. — А че работата отива по-далеч. Някой е почнал да разпитва, но всичко е спряло. Бих желал да знам кой налага подобна процедура в цюрихската полиция. Сигурно е човек на Карлос. Знаем, че там има поне един.
Монаха се облегна на стола и потисна прозявката си.
— Ако си прав, защо изобщо са го споменали?
— Много ясно. Убийството е било извършено. Кьониг е бил свидетел, ако нищо не беше споменато, инспекторът, изготвил доклада, би могъл с пълно право да попита защо.
— Но ако хипотезата за връзката между двата случая е негова, това, че тя не се споменава, би го обезпокоило също толкова силно, нали?
— Не е задължително. Говорим за швейцарска банка. Някои области са неприкосновени, освен ако съществуват безспорни доказателства.
— Невинаги. Разбрах, че си имал голям успех с вестниците.
— Неофициално. Разчитах на нездравия интерес на журналистите към сензации, както и на неохотната подкрепа на Валтер Апфел макар че това почти го довърши.
— Искам да ви прекъсна — обади се Елиът Стивънс. — Мисля, че тъкмо тук следва да се намеси Овалния кабинет. Ако се не лъжа, под „вестниците“ разбирате историята с жената от Канада.
— Не съвсем. Тази история бе вече излязла някъде. Не бихме могли да я спрем. Карлос е внедрил свой човек в цюрихската полиция; и докладът е неин. Ние само я раздухахме и свързахме жената със също толкова фалшивата история за откраднатите милиони от Гемайншафт. — Уеб млъкна и погледна към Абът. — Ето за това трябва да поговорим. Защото може и да не е изобщо фалшива.
— Не вярвам — каза Монаха.
— И аз не искам да повярвам — отговори майорът. — Изобщо.
— Имате ли нещо против да се върнем малко назад? — попита съветникът от Белия дом. — Трябва да си го изясня напълно.
— Нека да обясня — прекъсна го Абът, като видя обърканото лице на Уеб. — Елиът е тук по нареждане на президента. Заради убийството на летището в Отава.
— Това е някаква проклета бъркотия — изрече безцеремонно Стивънс. — Министър-председателят едва не настоя пред президента да се махнем от базите от Нова Шотландия. Типичен разярен канадец.
— И как стана това? — попита Уеб.
— Много неприятно. Всичко, което знаят е, че известен икономист от тяхното Министерство на финансите е провел дискретно разследване за нерегистрирана американска компания и е бил убит заради това. Нещата са се влошили, когато на Канадското разузнаване са му казали да не си пъха носа в тази работа; била изключително секретна американска операция.
— Кой е направил това, по дяволите?
— Като че дочух да споменават тук-там името Железен задник — каза Монаха.