— Генерал Крофорд? Глупаво, тъпо копеле… Тъпо железогъзо копеле!
— Представяте ли си? — присъедини се Стивънс. — Убиват техен човек и ние имаме наглостта да им казваме да не си пъхат носа.
— Бил е прав, естествено — поправи го Абът. — Трябвало е да се уреди бързо и еднозначно. За да няма изтичане на информация, и то по такъв шокиращ начин, че да спрат веднага. Това ми даде възможност да се свържа с Маккензи Хокинс — Мак и аз работихме заедно в Бирма; той е пенсионер, но мнението му се цени. Сега двете страни работят заедно и ми се струва, че това е по-важно, нали?
— Съществуват и други мнения, мистър Абът — възпротиви се Стивънс.
— Те са в други среди, Елиът. Ние, работещото простолюдие, не сме на такова мнение; нямаме излишно време за дипломатически глезотии. Съгласен съм, че са необходими, но лично нас не ни засягат.
— Но те засягат президента, сър. И са част от всекидневната му работа. Точно затова съм длъжен да се върна със съвсем ясна картина. — Стивънс замълча, после се обърна към Уеб. — Сега, ако обичате, разкажете ми всичко отново. Какво точно направихте и защо. Какво е нашето участие в историята с жената от Канада?
— Всъщност почти никакво. Беше ход на Карлос. Някой доста високопоставен в цюрихската полиция е негова марионетка. Цюрихската полиция е тази, която изфабрикува така наречените доказателства и й прикачи трите убийства. Това е абсурдно. Тя не е убиец.
— Добре, добре — каза съветникът. — Карлос е. Защо го е направил?
— За да изкара на бял свят Борн. Сен-Жак и Борн са заедно.
— Борн е терористът, който нарича себе си Каин, нали така?
— Да — потвърди Уеб. — Карлос се е заклел да го убие. Каин върви след него из цяла Европа и Средния изток, но никъде няма негова снимка и никой не знае как изглежда. Ето защо, като разпространява снимката на жената — а трябва да ви кажа, че я има и в най-долния вестник — някой може да я забележи. Намерят ли нея, има шансове да намерят и Каин-Борн. Карлос ще убие и двамата.
— Добре. Отново Карлос. А сега, вие какво направихте?
— Това, което ви казах. Свързах се с Гемайншафт и ги убедих да потвърдят факта, че жената би могла — само би могла — да бъде свързана с внушителната кражба. Не беше лесно, но тъкмо техен човек — Кьониг — е бил подкупен, а не наш. Това са си техни вътрешни проблеми и те не искат да ги разгласяват. След това се свързах с вестниците и ги насочих към Валтер Апфел. Загадъчна жена, убийство, откраднати милиони; редакторите захапаха веднага.
— Защо, за бога? — изкрещя Стивънс. — Използвали сте гражданин на чужда държава за стратегиите на американското разузнаване! И то правителствен служител на близка съюзническа държава. Вие да не сте се побъркали? Само сте утежнили ситуацията. Пожертвали сте жената!
— Грешите — каза Уеб. — Опитваме се да й спасим живота. Насочихме оръжието на Карлос срещу самия него.
— Как?
Монаха вдигна ръка.
— Преди да ви отговорим, трябва да се върнем на друг въпрос. Защото отговорът може да ви даде представа до каква степен трябва да бъде ограничена тази информация. Преди малко попитах майора как човекът на Карлос е успял да открие Борн — как е открил фиша, идентифициращ Борн като Каин. Мисля, че знам, но искам той да ви каже.
Уеб се наведе напред.
— Архивите на „Медуза“ — изрече той тихо и без желание.
— „Медуза“… — Изражението на лицето на Стивънс разкри факта, че „Медуза“ е била предмет на една тайна конференция в Белия дом. — Те са изгорени.
— С малка поправка — намеси се Абът. — В сейфовете на Пентагона, ЦРУ и Съвета за национална сигурност има оригинал и две копия. Достъп до тях имат само ограничено число хора, и то от най-висшите кръгове на тези организации. Борн е излязъл от „Медуза“; всяко паралелно проучване на архивите и данните на банката ще посочат неговото име. Някой ги е дал на Карлос.
Стивънс се втренчи в Монаха.
— Да не искате да кажете, че Карлос е… успял да внедри сред… такива хора? Те не са кой да е.
— Това е единственото обяснение — отговори Уеб.
— Но защо изобщо Борн е използвал истинското си име?
— Така трябваше — отговори Абът. — Беше жизненоважна част от неговия портрет. Той трябваше да бъде автентичен; всичко трябваше да бъде автентично. Всичко.
— Автентично?
— Може би сега ще разберете — продължи майорът. — Като свързахме тази Сен-Жак с милионите, за които се предполага, че са откраднати от Гемайншафтбанк, ние съобщихме на Борн да се появи на повърхността. Той знае, че това не е вярно.
— Борн да се покаже на повърхността?
— Човекът, наречен Джейсън Борн — каза Абът, стана на крака и се отправи към спуснатите завеси, — е американски офицер от разузнаването. Не съществува никакъв Каин, или поне не такъв, какъвто си мисли Карлос. Той е примамка, капан за Карлос; ето кой е той. Или кой беше.