Тишината не продължи дълго, наруши я човекът от Белия дом:
— Струва ми се, че ще е по-добре да ми обясните. Президентът би желал да знае.
— Сигурно — потъна в размисъл Абът, докато вдигаше завесите и гледаше навън с отсъстващ поглед. — Но това наистина е неразрешима дилема. Президентите се сменят, различни хора с различни характери и апетити се настаняват в Овалния кабинет. Но дългосрочните разузнавателни стратегии не се променят или поне не някоя като тази. Дори непредпазливо изтървана забележка над чаша уиски в някой следпрезидентски разговор или егоистична фраза в мемоарите може да изпрати по дяволите цялата тази стратегия. Не минава и ден, без да се безпокоим за надживелите Белия дом.
— Ако обичате — прекъсна го Стивънс. — Ще ви помоля да си припомните, че съм тук по нареждане на този президент. Дали това ви харесва, или не, няма значение. Той има законно право да знае; и от негово име аз настоявам на това право.
— Добре тогава. — Абът все още гледаше навън. — Преди три години взехме назаем една идея от англичаните. Създадохме несъществуващ човек. Ако си спомняте, до нахлуването в Нормандия англичаните изхвърлиха на португалския бряг труп, като знаеха, че всички възможни документи, скрити в дрехите му, бързо ще стигнат до германското посолство в Лисабон. На трупът бе измислен живот: име, чин на военноморски офицер; образование, школи, командировъчни заповеди, шофьорска книжка, членски карти за известни лондонски клубове и половин дузина писма. В цялата тази информация имаше намеци, бегли алюзии и няколко съвсем директни географски и хронографски факта. Всичките сочеха бъдещото нападение на шестстотин мили от плажовете на Нормандия, при това след шест седмици от датата през юни. След паническите проверки от страна на германските агенти в цяла Англия, чиито ходове се наблюдаваха от МИ-5 — Висшето командване в Берлин взе историята за чиста монета и прехвърли голяма част от отбранителните си сили. Бяха дадени много жертви, но хиляди и хиляди други бяха спасени от въпросния несъществуващ човек. — Абът пусна завесата и се запъти уморено към стола си.
— Чувал съм тази история — каза съветникът от Белия дом. — Е, и?
— Нашата бе вариация на онази версия. — Монаха се отпусна бавно на стола си. — Сътворихме жив човек, бързо създадена легенда. Той беше сякаш навсякъде едновременно. Кръстосваше цяла Югоизточна Азия, непрекъснато предизвиквайки Карлос с всеки свой ход, особено по отношение на простите цифри. Където и да станеше убийство или някаква необяснима смърт, или изобщо видна фигура се замесваше във фатален инцидент, там беше Каин. Където и да имаше насилие и смърт, приписвахме ги на Каин. Името му беше дадено на надеждни източници — платени информатори, известни с точността на сведенията. Непрекъснато изпращахме на посолствата, подслушвателните станции и на цели разузнавателни мрежи доклади, подчертаващи колко бързо расте активността на Каин. „Убийствата“ му се увеличаваха с всеки месец, а понякога и като че с всяка седмица. Каин беше навсякъде… и наистина беше. Във всякакъв смисъл.
— Борн е бил, това ли имате предвид?
— Да. Той прекара месеци наред в изучаване на всичко известно за Карлос, проучи всяко досие, с което разполагахме, всяко известно или предполагаемо убийство, в което Карлос беше замесен. Запозна се най-подробно с тактиките му, с методите му на действие, с всичко. Голямата част от тези материали никога не бяха излизали на бял свят, което вероятно ще продължи и в бъдеще. Те са направо взривоопасни — правителствата и международните групировки ще се хванат взаимно за гушите. Не остана буквално нищо, което Борн да не знаеше. Тоест той знаеше възможно всичко за Карлос. След това трябваше да се покаже на бял свят, винаги различен на външен вид, говорещ най-различни езици, говорещ с ограничени кръгове от закоравели криминални типове неща, които само професионален убиец би изрекъл. След което трябваше да изчезва, оставяйки след себе си озадачени и нерядко изплашени хора. Бяха виждали Каин с очите си; той съществуваше и беше безмилостен. Ето това е цялостният образ, създаван от Борн.
— И той е живял в нелегалност цели три години? — попита Стивънс.
— Да. След което отиде в Европа. Най-съвършеният бял наемен убиец в Азия, възпитаник на зловещата „Медуза“, предизвика Карлос в собствения му заден двор. Междувременно спаси живота на четирима души, набелязани от Карлос, пое отговорност за няколко негови убийства, подиграваше му се при всяка възможност… и винаги го предизвикваше да излезе на открито. Прекара три години с една от възможно най-опасните лъжи на света. Много малко хора имат представа за този вид съществуване. Много други не биха издържали. Пък и подобна възможност не бива да се изключва.