Выбрать главу

— Ще ме направите ли част от „Тредстоун“?

— Ти вече си.

— Виждам. Какво се е случило? Къде е Борн?

— Даваме мило и драго да разберем. Дори не сме сигурни, че това е Борн.

— Какво не сте сигурни?

— Виждам. Какво се е случило? Къде е Борн?

— Даваме мило и драго да разберем. Дори не сме сигурни, че това е Борн.

— Какво не сте сигурни?

Европеецът посегна към копчето на арматурното табло и го изключи.

— Това е — промълви. — Ето това трябваше да разберем. — Той се обърна към шофьора до него. — Сега побързай. Върни се зад стълбата. Помни, че ако някой от тях тръгне да излиза, имаш точно три секунди, преди да се затвори вратата. Действай бързо.

Униформеният мъж излезе пръв и тръгна по тротоара към „Тредстоун Седемдесет и едно“. На една от близките стълби от кафяв камък възрастна двойка се сбогуваше шумно с домакините. Шофьорът забави крачка, бръкна в джоба си, извади цигара и спря да я запали. Сега той бе просто един униформен шофьор, прочистващ съзнанието си от часовете на уморително бодърстване. Европеецът погледа още малко, разкопча шлифера си и измъкна дълъг тънък револвер с дуло, удължено от заглушител. Освободи предпазителя, пъхна оръжието обратно в кобура, излезе от колата и тръгна през улицата право към лимузината. Огледалата бяха нагласени така, че никой от седящите вътре мъже не би могъл да види кой приближава отзад. Европеецът спря за секунда до калника, след това бързо се промъкна с протегната ръка към предната дясна врата, отвори я и се вмъкна, насочвайки оръжието над облегалката.

Алфред Жилет пое конвулсивно въздух и започна да търси дръжката на вратата с лявата си ръка. Европеецът щракна заключалките на четирите врати. Дейвид Абът остана неподвижен, взирайки се в нашественика.

— Добър вечер, Монах — рече европеецът. — Един друг, за когото са ми казвали, че нерядко придобива монашески привички, ти праща поздрави. Не само за Каин, а и за домашния персонал в „Тредстоун“. Например състезателя по ветроходство — Яхтсмена. Някогашен превъзходен агент.

Жилет възвърна гласа си. Чу се някаква смесица между писък и шепот:

— Какво означава това? Кой сте вие? — извика, преструвайки се на безкрайно изненадан.

— О, я стига, приятелю. Няма смисъл — каза мъжът с пистолета. — От изражението на мистър Абът виждам, че той разбира, че първоначалните му съмнения спрямо теб са били основателни. Винаги трябва да се подчиняваме на първоначалния си инстинкт, нали, Монах… Ти, разбира се, ни даде списъците на „Медуза“ и те, естествено, ни отведоха при Борн.

— Какво правите? — изкрещя Жилет. — Какво говорите?

— Ти си досаден глупак, Алфред. Но винаги си бил само част от дяволски добрия персонал. Лошото е, че не си се ориентирал правилно на кого да служиш; такива като теб никога не успяват.

— Вие!… — Тялото на Жилет се надигна от седалката, лицето му се сгърчи.

Европеецът натисна спусъка, слабият пукот бързо заглъхна в тапицираната вътрешност на лимузината. Бюрократът падна тежко, тялото му се свлече на пода, мъртвите бухалски очи изразяваха ужас.

— Не мисля, че съжалявате за него — каза европеецът.

— Не съжалявам — отвърна Монаха.

— Трябва да знаете, че онзи там е Борн. Каин ви предаде. Не издържа. Дългият период на мълчание свърши. Змията от главата на Медуза реши да хапне за своя сметка. А може и да са го купили. Това също е възможно, нали? Карлос е купил немалко хора, като този в краката ви например.

— От мен няма да научите нищо. Не се и опитвайте.

— Няма и какво. Ние знаем всичко. Делта, Карлос… Каин. Но имената вече нямат никакво значение. А и никога не са имали всъщност. Това, което остава, е само финалната изолация — отстраняването на човека-монах, който взема решенията. Вие. Борн е в капан. С него е свършено.

— Има и други, които вземат решения. Той ще се свърже с тях.

— Ако опита, ще го убият веднага щом им се мерне пред очите. Няма нищо по-достойно за презрение от един предател. Но за да е един човек предател, нужно е неопровержимо доказателство, че отначалото е бил ваш. Карлос го има, той е бил ваш, същността му е толкова потайна, както никоя в списъците на „Медуза“.

Възрастният мъж се смръщи. Беше изплашен, но не за живота си, а за нещо далеч по-значително.

— Вие не сте с всичкия си — каза. — Не съществува такова доказателство.

— Ето това е слабото място, вашето слабо място. Карлос е прецизен. Пипалата му достигат до всички видове тайни скривалища. Вие сте имали нужда от човек от „Медуза“, някой, който е живял и е изчезнал. Избрали сте един на име Борн, защото обстоятелствата при изчезването му са били погребани в неизвестност и заличени от всички съществуващи архиви — или поне вие така сте смятали. Но не сте се съобразили с агентите на Ханой, внедрени в „Медуза“. Тези списъци съществуват. На 25-и март 1968 година Джейсън Борн е бил екзекутиран от американски офицер от разузнаването в джунглите на Там Куан.