— Такъв съм.
— Чуй ме. Много си ми скъп, любов моя, и това би могло да ме заслепи, знам го. Но знам и нещо друго за себе си. Не съм наивно дете, отгледано в саксия. Познавам отчасти живота и се вглеждам много внимателно и много отблизо в хората, които ме привличат. Може би за да докажа на самата себе си какви са ценностите ми — а те наистина са ценности. Мои, само мои и на никой друг. — Тя замълча за миг и се отдръпна от него. — Видях човек, когото караха да страда жестоко — и той самият, и другите — но не издаде и стон. Може и да крещиш вътрешно, но не желаеш да безпокоиш никого, освен себе си. Вместо това търсиш, ровиш и се опитваш да разбереш. А това, скъпи, не е начин на мислене на хладнокръвен убиец, а като прибавим и всичко, което направи и продължаваш да правиш за мен, никак. Не знам какъв си бил преди или за какви престъпления носиш отговорност, но те не са такива, каквито си мислиш — каквито искат да те накарат да си мислиш, че са. Което отново ме връща към ценностите, за които ти говорих. Аз се познавам. Не бих могла да обичам човека, който твърдиш, че си. Обичам онзи, който знам, че си. Ти току-що го потвърди. Никой убиец не би направил подобно предложение. Което, сър, отхвърлям най-почтително.
— Ти си пълна глупачка! — избухна Джейсън. — Аз мога да ти помогна, а не ти на мен! Остави ми поне нещо, за бога!
— Няма! Не това е начинът!… — Изведнъж Мари замлъкна. Устните й се разтвориха. — Мисля, че успях — изрече шепнешком.
— Какво успя? — попита ядосано Борн.
— Дадох нещо и на двама ни. — Тя се обърна пак към него. — Току-що го казах, а виси във въздуха от сто години. „Това, което другите искат да те накарат да мислиш…“
— За какво говориш, да му се не види?
— Престъпленията ти… които другите искат да те накарат да си мислиш, че са твои престъпления.
— Но те са факт. И са мои.
— Чакай малко. Да предположим, че наистина са факт, но не са твои? Да предположим, че доказателствата са изфабрикувани — и то толкова перфектно, колкото изпипани бяха и онези срещу мен в Цюрих — но принадлежат другиму. Джейсън, ти не знаеш кога си си загубил паметта.
— Пор Ноар.
— Тогава си започнал да градиш нова, но не си загубил старата. Преди Пор Ноар. Това би могло да обясни толкова много неща. Би могло да обясни теб, противоречието между теб и човека, за когото те мислят.
— Грешиш. Нищо не може да обясни спомените — виденията — които непрекъснато ме безпокоят.
— Възможно е просто да си спомняш онова, което са ти говорили — каза Мари. — Непрекъснато. Докато не е останало нищо друго. Снимки, записи, слухови и зрителни стимуланти.
— Ти май ми описваш крачещ, действащ зеленчук с промит мозък. Това не съм аз.
Тя го погледна и заговори с нежност.
— Описвам един интелигентен и много болен човек, чиято скрита същност не съвпада с онова, което търсят другите. Знаеш ли колко е лесно да откриеш подобен тип хора? Има ги навсякъде по болниците, частните санаториуми и военните лечебници. — Тя спря за малко и бързо продължи: — Онази статия от вестника казваше друга истина. Аз действително съм добър специалист по компютри; всеки с моята професия би бил. Ако търсех заплетен пример, включващ отделни фактори, щях да знам как да постъпя. И обратно, ако някой търси страдащ от амнезия човек, чиято квалификация включва специфични умения, чужди езици и расови особености, банките за медицинска информация могат да му предоставят кандидати. Бог знае колко са такива като теб, може би няколко, може би само един. Но са търсили само един човек, само той им е необходим.
Борн хвърли поглед на гледката наоколо, опитвайки се да разтвори стоманените врати в съзнанието си, за да намери там следи от надеждата, която хранеше Мари.
— Ти твърдиш, че съм една възпроизведена илюзия — промълви, опитвайки се да наложи на думите да излязат гладко от устата му.
— В крайна сметка така излиза, но не казвам това. А че е възможно да си бил манипулиран. Използван. Това би обяснило много неща. — Тя докосна ръката му. — Каза ми, че има моменти в които разни неща напират да изскочат от теб — искат да пръснат главата ти.
— Думи, места, имена — карат други да изплуват.
— Джейсън, няма ли възможност те да избутват на повърхността фалшиви факти? Неща, които са ти били повтаряни безброй много пъти, но които не можеш да изживееш отново. Не ги виждаш ясно защото не са част от тебе.
— Съмнявам се. Уверих се сам на какво съм способен. Вършил съм го и преди.
— Може да си го вършил по други причини!… Да те вземат дяволите, аз се боря за живота си! За живота на двамата!… Добре тогава! Можеш да мислиш и да чувстваш. Мисли сега, чувствай сега! Погледни ме в очите и кажи, че си погледнал в себе си, в мислите и чувствата си и си уверен извън всякакво съмнение, че си наемният убиец на име Каин! Ако можеш да направиш това — наистина да го направиш — тогава ме закарай в Цюрих, поеми отговорността за всичко и се махни от живота ми! Но ако не можеш, остани с мен и ме остави да ти помогна. И ме обичай, за бога. Обичай ме, Джейсън.