Джейсън я погледна безпомощно и тогава се сети.
— Бомбардировки… инфилтрации. Провокатори. Изучи ги. Така ще научиш механизма.
— Защо?
— Не знам.
— Базират ли се решенията на онова, което научаваш?
— Предполагам.
— Какви решения? Ти решаваш какво?
— Разцепление.
— Какво означава това за теб? Разцепление.
— Не знам! Не мога да мисля!
— Добре, добре. Ще се върнем към Вилие. След Алжир какво?
— Дьо Гол успя да заглади нещата. Името на Вилие никога не бе споменато във връзка с тероризма, а и военното му досие го потвърди. Той се върна във Франция — и бе много добре посрещнат — като борец за една загубена, но уважавана кауза. Преди да почне да се занимава с политика, успя да се издигне до генералски чин.
— Значи в момента е активен политик?
— По скоро официален говорител. Възрастен парламентарист. Все още е върл милитарист и вдига пара против съкращенията на въоръженията на Франция.
— Хауърд Лелънд — каза Джейсън. — Ето ти я връзката с Карлос.
— Защо? Как така?
— Лелънд бе убит, защото се бъркаше в производството и износа на оръжие на Ке Д’Орсе. Какво повече ни трябва?
— Изглежда ми немислимо такъв човек… — Гласът на Мари потрепера; осени я някаква мисъл. — Синът му беше убит. Политическо убийство, преди около шест години.
— Разкажи ми.
— Колата му избухна на Рю дю Бак. Писаха по всички вестници. Той беше активния политик, консерватор като баща си, лют противник на социалистите и комунистите. Беше млад депутат, често се съпротивляваше на бюджетните разходи, но така или иначе беше доста популярен. Един очарователен аристократ.
— Кой го уби?
— Носеха се слухове за комунистически фанатици. Беше успял да блокира няколко законопроекта, които по един или друг начин облагодетелстваха крайното ляво крило. След убийството му съпротивата отслабна и законопроектите бяха прокарани. Мнозина смятат, че тази е причината Вилие да напусне армията и да се кандидатира за депутат. Ето тук се корени противоречието. Все пак синът му бе убит; всеки би си помислил, че един професионален убиец е последният човек на земята, с когото Вилие би искал да има нещо общо.
— И друго. Ти каза, че е бил посрещнат много добре от Алжир, защото никога не се е замесвал пряко в тероризма…
— Противното — прекъсна го Мари, — не е доказано. Тук са доста толерантни към всевъзможни възторжени каузи, в които се засягат тероризмът или кревата. А той е бил и официален герой, не го забравяй.
— Но човек, който е бил терорист, винаги си остава такъв, ти също не го забравяй.
— Не съм съгласна. Хората се променят.
— Не и по отношение на някои неща. Един терорист винаги помни колко ефикасен е бил, той живее с тази мисъл.
— Откъде си толкова сигурен?
— Не знам, но не съм сигурен, че точно сега искам да си задавам този въпрос.
— Недей тогава.
— Но съм сигурен за Вилие. Сега ще се свържа с него. — Борн отиде до нощното шкафче и взе телефонния указател. — Сега ще видим дали този номер го има тук, или е частен. Нужен ми е адресът.
— Не се приближавай до него. Сто на сто го охраняват там; имат и снимката ти, ако си спомняш.
— Няма да им помогне особено. Ще бъда различен от онзи, когото търсят… Ето го. Вилие А. Ф., Парк Монсо.
— Все още не мога да повярвам. Тази Лавие би трябвало да изпадне в шок при мисълта на кого се обажда, ако го е знаела.
— Или да я изплаши до такава степен да не осъзнава какво прави.
— Не ти ли се вижда доста странно, че са й дали този номер?
— При създалите се обстоятелства, не. Карлос иска копоите му да знаят, че не се шегува. Той иска Каин.
Мари се изправи.
— Джейсън? Какво е „копой“?
Борн вдигна поглед към нея.
— Не знам… Някой, който работи слепешком за друг.
— Слепешком? Без да вижда ли?
— Без да знае. Мисли, че прави едно нещо, а всъщност върши нещо съвсем друго.
— Не те разбирам.
— Да речем, че аз ти кажа да чакаш кола на ъгъла на някаква улица. Колата въобще не се появява, но фактът, че си там, говори на друг, който те наблюдава, че нещо се е случило.
— Елементарно погледнато, непроследимо послание
— Да, предполагам
— Значи така е станало в Цюрих. Валтер Апфел се е оказал копой. Той е пуснал историята за кражбата, без да знае всъщност какво говори.
— По-точно?
— Предположението, че ти казват да влезеш във връзка с някого, е вярно.
— „Тредстоун Седемдесет и едно“. Отново се връщаме на Вилие. Карлос ме откри в Цюрих чрез Гемайншафт. Това означава, че е знаел за „Тредстоун“; има голяма вероятност Вилие също да знае. Ако пък не знае, можем да го накараме да разбере за нас.