— А какво според вас ще направи тя? Ще стои, ще ви слуша и спокойно ще се съгласява, че е виновна, така ли?
— Нищо няма да направи спокойно. Но ще се съгласи; и ще го потвърди.
— Откъде-накъде?
— Защото, когато я обвиня, тя ще има възможност да ме убие. Ако наистина опита да го стори, това ще обясни всичко.
— И ще поемете този риск?
— Трябва.
— Представете си, че не се опита да ви убие?
— Е, това пък е друго обяснение — каза Вилие. — Макар и малко вероятно, на ваше място бих се огледал по фланговете, мосю. — Генералът поклати глава. — Но това няма да стане. И двамата го знаем. А аз доста по-добре от вас.
— Чуйте ме — настоя Джейсън. — Казвате, че синът ви е на първо място. Мислете за него! Тръгнете след убиеца, а не след съучастника. Тя е огромна рана за вас, но той е дори по-голяма. Хванете човека, който уби сина ви! Накрая ще заловите и двамата. Не й се противопоставяйте; не още! Използвайте това, което знаете, срещу Карлос. Преследвайте го заедно с мен. Никой на света не е бил толкова близо.
— Искате от мен повече, отколкото мога да дам — каза старият човек.
— Не и ако мислите за сина си. Но ако мислите за себе си, да! Но не и ако мислите за Рю дю Бак.
— Вие сте неимоверно жесток, мосю.
— Аз съм прав и вие го знаете.
Високо в нощното небе се появи облак и за момент закри луната. Настана пълен мрак. Джейсън потрепера. Старият воин заговори, а гласът му издаваше, че се е предал.
— Да. Вие сте прав — каза. — Неимоверно жесток и неимоверно прав. Трябва да бъде спрян убиецът, а не неговата метреса. Как ще действаме заедно? Как ще ги преследваме заедно?
Борн притвори облекчено очи.
— Не правете нищо. Карлос сигурно ме търси из цял Париж. Аз убих няколко от хората му, разкрих щаба им, намерих и една свръзка. Прекалено близо съм до него. Освен ако не грешим и двамата, телефонът ви много скоро ще се зачерви. Ще се погрижа за това.
— Как?
— Ще посрещна по пътя пет-шест служители от „Ле Класик“. Някои от чиновниците, онази Лавие, евентуално Бержерон и най-вече мъжа при централата. Те ще проговорят. Аз също. Телефонът ви наистина ще се зачерви.
— Ами аз? Аз какво ще правя?
— Ще си стоите вкъщи. И ще казвате, че не ви е добре. И когато телефонът звъни ще стоите близо до онзи, който го вдига. Вслушвайте се в разговорите, опитвайте се да схванете кодовете, разпитвайте прислугата какво точно са казали. Даже може и да подслушвате. Ако чуете нещо, добре, но няма да чуете. Човекът от другата страна на линията ще разбере, че сте си вкъщи. И свръзката ще е предпазлива. И в зависимост от това, къде е съпругата ви…
— Къде е курвата — прекъсна го старецът.
— … в йерархията на Карлос, бихме могли да го принудим да излезе на открито.
— И все пак, как?
— Линиите му за свръзка ще бъдат нарушени. Ще се замеси и абсолютно сигурната и немислима свръзка. Той ще поиска да се срещне с жена ви.
— Не вярвам да каже къде е.
— Ще трябва да каже на нея! — Борн млъкна и се сети за друго: — Ако повредата на връзката е прекалено тежка, ще последва точно това обаждане или ще се появи точно онази личност, която не сте виждали да идва преди у вас. И малко след това жена ви ще каже, че трябва да отиде някъде. А случи ли се това, настоявайте да остави номер, на който можете да я намерите. Бъдете твърд; кажете, че не я спирате, но че трябва да знаете как да се свържете с нея. Кажете й нещо — каквото и да е — използвайте отношенията, които самата тя е изградила помежду ви. Кажете й, че се отнася до много тайни военни дела, които не можете да разисквате докато няма пълна яснота. Може да захапе стръвта.
— Това пък защо?
— Тя ще ви уведомява къде е. И вероятно къде е Карлос. Ако не той, то някой много близък до него… След това се обадете на мен. Ще ви дам номера на хотела и стаята. Името на рецепцията няма никакъв смисъл, но нека това не ви безпокои.
— Защо не ми дадете истинското си име?
— Защото ако го споменете някога — съзнателно или не, — ще бъдете мъртъв.
— Не съм сенилен.
— Не сте, разбира се. Но сте тежко наранен човек. Толкова тежко, колкото човек би могъл да понесе. Вие може да рискувате живота си, аз не мога.
— Странен човек сте, мосю.
— Да… Ако се обадите в мое отсъствие, ще ви отговори жена. Тя ще знае къде съм. Ще се договорим кога да ми предавате съобщенията си.
— Жена ли? — Генералът се отдръпна. — Не казахте нищо за жена или друг човек.
— Няма други. Без нея нямаше да съм жив. Карлос ни преследва и двамата; опита се да убие и двама ни.
— Тя знае ли за мен?
— Да. Каза, че това не може да е вярно. И че не може да сте свързани с Карлос. А аз мислех, че сте.