— Сюрте! Останете на мястото си, младежо. Нека си нямаме неприятности. Отдавна наблюдаваме вас и вашите приятели. Знаем всичко за фотолабораторията.
— Не! — изпищя Ореал. — Това няма нищо общо с мен, кълна се!… Каква фотолаборатория?
Борн вдигна ръка.
— По-тихо. Няма нужда да крещите толкова! — И докато изричаше командите си, погледна надолу през парапета.
— Не можете да ме замесите! — продължи Ореал. — Не съм замесен! Хиляди пъти съм им казвал да махнат тези работи! Един ден ще се самоубият. Наркотиците са за идиоти!… Господи, тихо е. Май са умрели!
Джейсън се качи на площадката и се приближи към Клод с вдигнати длани.
— Казах да си затваряте устата — изсъска. — Влизайте вътре и пазете тишина! Дотук театърът бе за онази дъртофелница отдолу.
Ореал се втрещи и паниката му се превърна в тиха истерия.
— Какво?
— Имате ключ — каза Борн. — Отваряйте и влизайте.
— Залостена е — отвърна Ореал. — Винаги е залостена по това време.
— Глупак такъв, трябваше да се свържем с теб! Трябваше да те доведем тук, без никой да разбере защо. Отваряй вратата. Бързо!
Клод Ореал зарови уплашено в джоба си и намери ключа. Отключи и отвори с вид на човек, очакващ да намери разкъсани и обезобразени трупове. Борн го бутна вътре, влезе след него и затвори.
Обстановката в апартамента бе в унисон с останалата част от сградата. Огромният хол бе претъпкан със скъпи лъскави мебели, по канапетата, столовете и пода бяха разхвърляни десетки жълти и червени кадифени възглавници. Беше едно почти еротично помещение, луксозно убежище сред всеобщия хаос.
— Имам на разположение само няколко минути — заяви Джейсън. — И нямам време за други работи освен бизнес.
— Бизнес ли? — попита Ореал парализиран. — Онова… Фотолабораторията? Каква е тази фотолаборатория?
— Забравете я. При вас има нещо по-добро.
— Какъв бизнес?
— Получихме съобщение от Цюрих и искаме да го предадете на вашата приятелка Лавие.
— Мадам Жаклин моя приятелка?
— Нямаме доверие на телефоните.
— Какви телефони? Съобщението. Какво съобщение?
— Карлос е прав.
— Карлос? Карлос кой?
— Наемният убиец.
Клод Ореал изпищя. Вдигна ръка до устата си, захапа ставата на показалеца си и изпищя.
— Какво говорите?
— Тихо!
— Защо ми казвате всичко това?
— Вие сте номер пет. Разчитаме на вас.
— Какво е това пет? За какво е?
— Да помогнете на Карлос да се измъкне от мрежата. Те го обграждат. Утре, вдругиден, може и пу вдругиден. Той трябва да стои настрана. Налага се да стои настана. Те ще обградят магазина и на всеки три метра ще има снайперисти. Кръстосаният огън ще бъде смъртоносен. Ако Карлос влезе вътре, ще стане истинска касапница. Всички ще измрете.
Ореал пак изпищя, кокалчето на пръста му беше станало червено.
— Ще престанете ли най-сетне! Нямам понятие за какво ми говорите! Вие сте маниак и аз не желая нито дума повече — нищичко не съм чул. Карлос, кръстосан огън… кланица! Господи, задушавам се… искам въздух!
— Ще получите пари. И то, предполагам, немалко. Лавие ще ви бъде благодарна. Също и д’Анжу.
— Д’Анжу? Аз съм му противен! Той ме нарича паун и гледа да ме унижи при всяка възможност.
— Това е прикритието му, естествено… Всъщност той много ви обича — може би повече, отколкото можете да си представите. Той е номер шест.
— Какви са тези номера? Стига сте ми говорили с цифри!
— А как иначе да разпределяме различните задачи помежду ви? Не можем да използваме имена.
— Кой не може?
— Всички ние, които работим за Карлос.
Писъкът беше пронизващ и от пръста на Ореал потече кръв.
— Няма да ви слушам! Аз се занимавам с мода, човек на изкуството съм!
— Вие сте номер пет и ще правите точно каквото ви казвам, иначе няма да видите тази ваша любима бърлога.
— Оооох!
— Стига си пищял! Ние те ценим. Знаем, че всички сте под напрежение. Между другото нямаме никакво доверие на счетоводителя.
— На Тринон ли?
— Само малки имена, моля. Неопределеността е важно нещо.
— Добре, Пиер. Той е много противен. Само разследва телефонните разговори.
— Ние смятаме, че той работи за Интерпол.
— Интерпол?
— Ако е така, може всички вие да се озовете зад решетките за по десет години. Там ще те лапнат като топъл хляб, Клод.
— Оооох!
— Млъкни! Трябва само да предадеш на Бержерон предположенията ни. Дръж Тринон под око, особено през следващите два дена. Ако напусне по някаква причина магазина, бъди нащрек. Това може да означава, че клопката се затваря. — Борн тръгна към вратата с ръце в джобовете. — Аз трябва да се връщам, ти също. Кажете на номерата от едно до шест това, което ви казах. Жизнено важно е съобщението да стигне до местоназначението си.