— Вие трябва да се шегувате, мосю.
— Съвсем не.
— Нямам причина да напускам Париж — нито пък имам пари да го направя — но това, което ми казвате, е невероятно. Какво съм направил?
— Бюрото ще конфискува книгите ви утре сутринта. Бъдете подготвен.
— Ще конфискувате… По каква причина? За какво да се подготвя?
— Плащания на така наречени доставчици, чиито асортиментни списъци са създадени с цел измама. Покупката изобщо не пристига на местопредназначението си — а и никога е нямало да пристигне — но плащанията са прехвърлени в банка в Цюрих.
— Цюрих ли? Не знам за какво говорите! Не съм изготвял никакви чекове за Цюрих.
— Ние знаем, че това не е ставало директно. Но за вас е било съвсем лесно да ги изготвите на името на несъществуващи фирми — да им се изплатят парите и да се приведат в Цюрих.
— Всяка оферта се подписва от мадам Лавие! Аз лично не плащам нищо!
Джейсън се прозя.
— А сега вие се шегувате — каза.
— Честна дума. Такава е фирмената политика. Попитайте когото искате! „Ле Класик“ не изпраща нито су, преди да бъде одобрено от мадам.
— Значи твърдите, че получавате нарежданията си директни от нея.
— Ами, естествено.
— А тя от кого ги получава?
Тринон се ухили.
— Казват, че лично от господа-бога или пак от него, но по заобиколен начин. Шегувам се, мосю.
— Вярвам, че можете да бъдете и по-сериозен. Кои са фактическите собственици на „Ле Класик“?
— Това е акционерно дружество, мосю. Мадам Лавие има доста богати приятели; те инвестират парите си в нейните способности. И в таланта на Бержерон, разбира се.
— Тези инвеститори често ли се виждат? Те ли определят политиката във фирмата? А може би го правят чрез адвокатски фирми?
— Не бих могъл да знам, мосю. Всеки си има приятели, нали разбирате.
— Не е изключено да сме обърнали внимание не на когото е трябвало — прекъсна го Борн. — Напълно е възможно вас двамата с мадам Лавие — като директно замесени в текущите финанси — да са ви използвали.
— За какво?
— За да осигурите път на парите до Цюрих. На сметката на един от най-жестоките убийци в Европа.
Тринон потрепера конвулсивно. Огромният му корем се разтресе, като се подпря на стената.
— За бога, какво говорите?
— Подгответе се. И най-вече вие. Вие сте изготвяли чековете, а не някой друг.
— Само след като са били одобрени!
— Проверявали ли сте някога покупките по асортиментен списък?
— Това не е моя работа.
— Излиза, че всъщност сте виждали платежни нареждания за материали, които изобщо не сте виждали?
— Аз по принцип нищо не виждам! Само оферти, подписани от мадам Лавие. Само това плащам.
— Няма да е лошо да ги намерите всичките. Вие и мадам Лавие ще трябва да издирите всяко одобрение за плащане в архивите си. Защото двамата — и най-вече вие — ще отнесете последствията.
— Последствия ли? Какви последствия?
— За липса на специално пълномощно или може също така да се нарече съучастничество в многократен геноцид.
— Многократен…
— Тероризъм. Сметката в Цюрих принадлежи на терориста Карлос. Вие, Пиер Тринон, и настоящият ви работодател мадам Жаклин Лавие спомагате директно във финансирането на най-търсения убиец в Европа. Илич Рамирес Санчес. Иначе казано Карлос.
— Оооооох! — Тринон се свлече на пода на фоайето, в очите му се четеше абсолютно объркване, а пухкавите му черти бяха загубили формите си. — Цял следобед — пришепна. — Всички тичат насам-натам, събират се по ъглите, гледат ме с особен поглед, докато минават покрай мен, и извръщат главите си. О, господи.
— Ако бях на ваше място, нямаше да губя и секунда повече. Утрото ще настъпи скоро, а с него и вероятно най-трудния ден в живота ви. — Джейсън тръгна към външната врата и спря с ръка на бравата. — Не е моя работа да ви давам съвети, но на ваше място веднага щях да се свържа с мадам Лавие. Започнете да подготвяте съвместната си защита, тя може да се окаже единствената. Не е изключена и публична екзекуция.
Хамелеонът отвори вратата и излезе, хладният вятър погали лицето му.
Намери Карлос. Хвани Карлос. Каин е вместо Чарли, а Делта вместо Каин.
Грешка.
Намери един номер в Ню Йорк. Намери „Тредстоун“. Намери значението на посланието. Намери този, който го е пратил.
Намери Джейсън Борн.
Слънчевата светлина проникна през цветната мозайка на прозорците и освети гладко избръснат старец в старомоден костюм, който тичаше по пътеката между скамейките в църквата на Ноли-сюр-Сен. Високият свещеник, застанал встрани от отблясъците на свещите на богомолците, го изгледа, защото му се стори, че го е виждал преди. За миг беше уверен в това, но не можеше да си спомни къде го е виждал. Предишният ден тук се появи небръснат просяк горе-долу със същия ръст, със същите… Не, обувките на този старец бяха изчистени до блясък, бялата му коса бе грижливо сресана, а дрехите, макар и от друго десетилетие, бяха от добро качество.