Стигна до сивокосия рейнджър.
— Ставай! — заповяда му. — Хайде да се махаме оттук!
— Делта!… Този беше човек на Карлос! Аз го познавам, използвал съм го! Той щеше да ме убие!
— Знам. Хайде! По-бързо! Другите ще се върнат всеки момент и ще ни търсят. Хайде!
В периферното зрение на Борн се появи черно петно. Той се завъртя и инстинктивно повали Д’Анжу на земята, а в същото време черна фигура, застанала до колоната от таксита, стреля четири пъти с пушка. Навсякъде около тях се разхвърчаха отломки от мрамор и гранит. Това беше той! Тежките широки рамене, носещи се плавно в пространството, широкият гръден кош, подчертан от добре ушит костюм… Мургавото лице, увито с бял копринен шал, и шапката с тясна периферия. Карлос!
Намери Карлос! Хвани Карлос! Каин вместо Чарли и Делта вместо Каин!
Грешно!
Намери „Тредстоун“! Намери посланието: за един човек! Намери Джейсън Борн!
Полудяваше! Размазаните видения от миналото се сляха с ужасяващата действителност в настоящето и това го влудяваше. Вратите в съзнанието му се отваряха и затваряха, отваряха се със сила и шумно се затръшваха; в един миг се лееше светлина, а в следващия настъпваше пълен мрак. Болката се върна в слепоочието му, придружена от остри пронизващи ноти на оглушителен грохот. Той се втурна след мъжа в черния костюм и бялото шалче около лицето. Тогава видя очите и дулото на пистолета, три черни дупки, насочени в него като три черни лазерни лъча. Бержерон?… Това Бержерон ли беше? Беше ли? Или Цюрих… или… Нямаше време!
Скочи наляво и се метна надясно, за да избегне линията на огъня. Куршумите се удариха в камък, всяка експлозия бе последвана от рикоширащи писъци. Джейсън се скри под една паркирана кола; оттам видя черната фигура да се отдалечава между колелата. Болката остана, но грохотът престана. Той изпълзя на тротоара, изправи се на крака и се затича обратно към стъпалата на Лувъра.
Какво беше направил? Д’Анжу беше изчезнал! Как се бе случило това? Обратният капан не бе никакъв капан! Собствената му стратегия беше използвана срещу него, позволявайки на единствения човек, който можеше да му даде отговорите, да изчезне. Беше проследил хората на Карлос, но Карлос беше проследил него! От Сент Оноре дотук. Всичко беше напразно; почувства някаква гадна празнота в цялото си тяло.
И тогава чу някой да му говори иззад колата, паркирана зад него. Филип д’Анжу внимателно надникна навън.
— Изглежда, че Там Куан винаги може да се окаже редом. Къде ще отидем, Делта? Не можем да останем тук.
Седнаха в сепаре със завеси в претъпкано кафене на Рю Висаж — една забутана уличка, чиято единствена забележителна особеност бе, че е пресечка на Монмартр. Д’Анжу сръбна от двойното си бренди и заговори с нисък замислен глас.
— Ще се върна в Азия — каза. — В Сингапур или Хонконг, а може и на Сейшелските острови. Франция никога не ми е понасяла; а сега вече е смъртно опасна за мен.
— Може да не ти се наложи — каза Борн и погълна уискито си. Топлата течност бързо се разля в тялото му и почти веднага предизвика вътрешен покой. — Знам какво говоря. Ти ми каза това, което исках да науча. Аз ще ти дам… — Млъкна, завладян от съмнение; не искаше да го каже. — Ще ти дам самоличността на Карлос.
— Много слабо ме интересува — отвърна бившият рейнджър, наблюдавайки отблизо Борн. — Ще ти кажа каквото мога. Нямам причина да крия каквото и да било. То е ясно, че няма да отида при официалните власти, но ако наистина притежавам информацията, която може да ти помогне да заловиш Карлос, светът ще стане по-поносим за мен, нали така? Аз обаче не желая да се замесвам лично.
— Не ти ли е поне любопитно?
— От чисто академична гледна точка може би да, защото изражението ти ми говори, че ще бъда шокиран. Така че задавай въпросите си, а след това ме изненадай.
— Наистина ще бъдеш шокиран.
Д’Анжу изрече тихо името без предупреждение.
— Бержерон ли?
Джейсън не помръдна, останал без думи, и се втренчи в по-възрастният мъж. Д’Анжу продължи:
— Знаеш ли колко пъти съм си го мислил и премислял. Всеки път, когато разговаряме, го гледам и се чудя. Но всеки път отхвърлям тази идея.
— Защо? — прекъсна го Борн, отказвайки да възприеме точното му попадение.
— Не мога да ти кажа, не съм сигурен. Просто чувствам, че не е вярно. Може би защото съм научил за Карлос повече от Рьоне Бержерон, отколкото от всеки друг. Той е много тясно свързан с Карлос; работи за него от години и е много горд с това. Моят проблем е, че говори за него прекалено много.
— Его-то, изразено посредством предполагаема втора същност ли?
— Възможно е, предполагам, но не се връзва с изключителните мерки за сигурност, които взема Карлос, и с буквално непробиваемата стена от секретност, която е изградил около себе си. Не съм сигурен, разбира се, но се съмнявам, че е Бержерон.