— Моля те — прекъсна го Борн.
— Добре тогава. Съгласил си се да станеш въпросния Каин. Легендарният убиец с нескончаем списък от контракти, който никога не е съществувал. Всеки от тези контракти е измислица, подхранвана от надеждни източници. Целта — да бъде предизвикан Карлос — „подкопаване на статуса му при всеки удобен случай“. Мисля, че така се изрази Бержерон — подбиване на цените му, разпространяване на слухове за съмнителната му ефикасност и за твоето собствено превъзходство в това отношение. Целта — да измъкнеш Карлос наяве и да го заловиш. Това е сделката ти с американците.
Някаква си негова слънчева светлина в тъмните кътчета от съзнанието на Джейсън. Някъде в далечината се разтваряха врати, но все още бяха много далеч и се отваряха само частично. Но там, където преди имаше мрак, сега трептеше светлина.
— Значи американците са… — Борн не довърши изречението, надявайки се Д’Анжу да го стори вместо него.
— Да — каза той, — „Тредстоун Седемдесет и едно“. Най-строго контролираната единица в американското разузнаване. Консулските операции на Държавния департамент. Създадена от същия човек, който създаде „Медуза“. Дейвид Абът.
— Монаха — каза тихо Джейсън по интуиция. В далечината се открехна още една врата.
— Разбира се. А кой друг би избрал за Каин, ако не човека от „Медуза“, известен като Делта? Казах ти вече, че се досетих в момента, в който те видях.
— Роля… — Борн млъкна, светлината ставаше все по-ярка и макар да топлеше, не заслепяваше.
Д’Анжу се наведе напред.
— Ето това е мястото, което ти казах, че противоречи на останалите известни неща. Говори се, че Джейсън Борн е приел сделката поради причини, които аз знам, че не са верни. Аз съм бил там, а те не; те не биха могли да знаят.
— Какво говорят? Какво си чул?
— Че ти си американски офицер от разузнаването, вероятно от военното разузнаване. Представяш ли си? Ти, Делта! Човекът, изпълнен с презрение към толкова много неща и не на последно място към почти всичко американско. Казах на Бержерон, че това е невъзможно, но не съм сигурен, че ми повярва.
— Какво му каза?
— Това, което мисля. И което продължавам да мисля. Не парите са причината — няма сума, която би могла да те накара да го направиш — трябва да е било нещо друго. Мисля, че си го направил по същата причина, поради която много други се съгласиха да постъпят в „Медуза“ преди десет години. За да си изчистят положението на едно или друго място и да могат да се върнат към нещо, което са имали, преди да се обвържат с това. Естествено, не знам със сигурност, а и не очаквам от теб да го потвърдиш, но поне така мисля.
— Възможно е да си прав — каза Джейсън, задържайки за миг дишането си. Хладен въздух на облекчение се появи над мъглата. Да. В това имаше разум. Беше изпратено послание. Това трябваше да е. Намери посланието! Намери този, който го е изпратил! Тредстоун!
— Което пак ни връща — продължи Д’Анжу, — към приказките за Делта. Кой беше той? Какъв беше? Образованият и необикновено мълчалив човек, който можеше да се превърне в смъртоносно оръжие в джунглата. Който подлагаше себе си и другите на неимоверни изпитания в името на една никаква кауза. Така и не разбрахме.
— Не е и било необходимо. Можеш ли да ми кажеш нещо друго?… Те знаят ли точното местонахождение на „Тредстоун“?
— Сигурно. Бержерон ми каза. Къща в Ню Йорк, на Седемдесет и първа източна улица. Номер едно-четирийсет. Така ли е?
— Възможно е… Нещо друго?
— Само това, което явно ти знаеш. Стратегията, която, да си призная, ми убягва.
— И по-точно?
— Това, че американците мислят, че си ги предал. Или другояче казано, че искат Карлос да повярва, че те мислят, че ти си ги предал.
— Защо? — Беше близо. Това беше тук!
— Ставало въпрос за дълъг период от мълчание, шест месеца, ако трябва да сме точни, които съвпадат с времето, когато Каин не е развивал никаква дейност. Плюс откраднати фондове, но мълчанието е основното.
Това беше. Посланието. Мълчанието. Месеците в Пор Ноар. Цюрихският абсурд, лудостта в Париж. Вероятно никой не би могъл да знае какво се е случило. Бяха му казали да се обади. Да се покаже. Ти беше права, Мари, любов моя, моя скъпа обич. Ти си била права от самото начало!
— Значи нищо друго? — попита Борн, опитвайки се да овладее нетърпението в гласа си, породено от неимоверно силното желание да се върне при нея.
— Това е всичко, което знам, но те моля да ме разбереш — никога не са ми казвали кой знае колко. Включиха ме в организацията, защото познавах „Медуза“ — беше установено, че Каин е бил в „Медуза“ — но никога не съм бил част от приближените на Карлос.