Уеб го нямаше, Монаха го нямаше, Яхтсмена и жена му… кой би могъл да отрече инструкциите, получени от Делта, след като той бе получавал инструкции само от тези четиримата? Беше отмъкнал и разпределил милионите както му е било наредено. Беше преценил, че слепите получатели са нещо неотменно за стратегията на Монаха. Кой беше Делта, за да задава въпроси на Монаха? Създателят на „Медуза“, геният, открил и създал него. Каин.
Идеалното разрешение. За да е съвсем убедително, бе необходима смъртта на брат, както и неизменната дълбока показна печал. Официалното разследване щеше да е отзовано. Карлос се бе внедрил в „Тредстоун“ и я беше разрушил. Терористът бе спечелил, „Тредстоун“ бе предадена. Копелето!
— …и тъй, аз си помислих, че вие трябва да определите плана за действие. — Първият секретар в Париж свърши. Беше пълен глупак, но Конклин имаше нужда от него. Някой трябваше да прикрива ходовете му с други фиктивни такива.
— Направили сте точно каквото е трябвало — каза вдъхващият уважение служител в Лангли. — Ще кажа на хората ни тук колко добре сте се справили. Бяхте напълно прав; необходимо ни е време, но Борн не го осъзнава. Само че не можем да му го кажем и това усложнява задачата ни… Използваме абсолютно чист канал, така че ще говоря направо.
— Разбира се.
— Борн е под напрежение. Беше… изолиран… за дълго. Разбирате ли ме?
— Съветите ли?
— В самата Лубянка. Успял е да се измъкне, защото е двоен агент. Позната ли ви е терминологията?
— Да. Позната ми е. Значи сега Москва мисли, че той работи за тях.
— Така мисли. — Конклин замълча. — А ние не сме сигурни. В Лубянка се случиха някои странни неща.
Първият секретар подсвирна тихо.
— Ама че попадение. Как възнамерявате да го идентифицирате?
— С ваша помощ. Но важността на тази задача е толкова голяма, че надхвърля пълномощията на едно посолство, а и на други нива над равнище посолство. Само че на сцената сте вие; той се е свързал с вас. Имате право да приемете или не условията. Ваша работа. Ако ги приемете, напълно възможно е отзивите за работата ви да дойдат направо от Овалния кабинет.
Конклин чу как в Париж човекът бавно си поема дъх.
— Ще направя всичко, което е по силите ми, разбира се. Кажете какво е то.
— Вече сте го направили. Искаме да го позабавим. Когато се обади пак, говорете с него лично…
— Естествено — вметна човекът от посолството.
— Кажете му, че сте предали кодовете. Кажете му, че от Вашингтон с военен транспорт е тръгнал човек от „Тредстоун“. Кажете му също, че Вашингтон иска от него да се крие и да не се приближава до посолството; всички пътища към него са под наблюдение. След това го попитайте дали иска закрила, а ако иска, изяснете къде предпочита да го скрият. Но не изпращайте никого; когато отново се свържете с мен, аз вече ще съм говорил с някого там. Ще ви дам име и знак, който да му предадете.
— Знак ли?
— Визуална идентификация. Някой или нещо, което той да разпознава.
— Някой от вашите хора ли?
— Да. Мисля, че така ще е най-добре. Няма смисъл да ангажираме посолството, освен себе си, разбира се. Всъщност това е жизненоважно, така че каквито и разговори да водите, те не трябва да бъдат записвани.
— Ще се погрижа за това — каза първият секретар. — Но как един-единствен мой разговор с него ще ви помогне да разберете дали е двоен агент?
— Разговорът няма да е един, а около десет.
— Десет?
— Точно така. Инструкциите ви към Борн — от нас чрез вас — са той да се обажда на вашия телефон всеки час, за да потвърди, че е на сигурно място. И така до последно, когато ще му кажете, че офицерът от „Тредстоун“ е пристигнал в Париж и иска да се види с него.
— И какво ще ви донесе това? — попита мъжът от посолството.
— Той ще е в непрестанно движение… ако не е от нашите. В Париж има няколко дълбоко законспирирани съветски агенти, които са ни добре известни и чиито телефони са засечени. Ако той работи за Москва, има вероятност да използва поне един от тях. Ние ще наблюдаваме. И щом обстоятелствата приемат такъв обрат, ще запомните, мисля, тази нощ, прекарана в посолството, за цял живот. Отзивите на президента влияят непосредствено върху кариерата на човек и служебното му положение. И, разбира се, на вас не ви е останало кой знае колко за изкачване нагоре…