— „Тредстоун“? — каза достатъчно високо, за да бъде чут отдолу.
— Делта!
Каин вместо Чарли и Делта вместо Каин. Защо този от „Тредстоун“ употреби Делта вместо Каин? Делта не представляваше част от „Тредстоун“; той си беше отишъл заедно с „Медуза“. Джейсън се запъти надолу, дъждът мокреше лицето му, ръката му се мушна инстинктивно под палтото и притисна пистолета в колана.
Пристъпи върху малката полянка пред гробницата. Мъжът от „Тредстоун“ закуцука към него, спря, вдигна фенерчето и рязката светлина накара Борн да замижи и да извърне глава.
— Доста време мина — каза сакатият офицер и свали лъча. — Казвам се Конклин, ако случайно не помниш.
— Благодаря. Наистина бях забравил. И не само това.
— Какво не само това?
— Не само това съм забравил.
— Е, въпреки всичко, помниш това място, но аз не съм и предполагал обратното. Прочетох архива на Абът; тук сте се срещнали за последен път и тук за последен път са ти били предадени инструкции. По време на тържественото погребение на някакъв министър или нещо подобно, нали така?
— Не знам дали е така. Точно за това трябва първо да поговорим. Вие не сте чували нищо за мен от шест месеца насам. Има причина.
— Нима? Да я чуем тогава.
— Най-простото обяснение е, че бях ранен, стреляха по мен и последствията от раните ми бяха доста сериозни. Причиниха ми немалко… разстройства. Предполагам, че дезориентация е по-добра дума.
— Добре звучи. И какво означава това?
— Загубих паметта си. Напълно. Прекарах пет месеца на един остров на Средиземно море — южно от Марсилия — без да знам кой съм и откъде съм. Там имаше един лекар, англичанин. Нарича се Уошбърн. Той пази записки по моя случай. Може да потвърди това, което казвам.
— Не се и съмнявам, че ще го потвърди — кимна Конклин. — Обзалагам се, че тези записки са доста обемни. Боже, та ти си платил достатъчно.
— Какво имате предвид?
— Ние също си водим записки. Един банков чиновник в Цюрих е помислил, че „Тредстоун“ му прави проверка, и прехвърлил три милиона швейцарски франка на някаква непроследима сметка в Марсилия. Благодаря, че ни даде името.
— Това е част от всичко, което трябва да разберете. Аз нямах понятие. Той спаси живота ми, сглоби ме. Аз съм бил почти труп, когато са ме занесли при него.
— И ти реши, че някакъв си милион долара е хубава кръгла цена за услугата, така ли? Дреболия за бюджета на „Тредстоун“.
— Казах ви, не знаех. „Тредстоун“ не съществуваше за мен, а и все още не съществува в много отношения.
— Забравих. Ти си загубил паметта си. Как се казваше точно? Дезориентация ли?
— Да, но не е достатъчно изразителна. Правилната дума е амнезия.
— Хайде да продължим да го наричаме дезориентация. Защото ти много хубаво си се ориентирал право към Цюрих, към Гемайншафт.
— Около бедрото ми имаше имплантиран негатив.
— Е, как да не е имало; ти настоя да бъде поставен. Повечето от нас така и не разбраха защо. А това е била най-добрата ти застраховка.
— Не знам за какво говорите. Не можете ли да разберете какво ви казвам?
— Естествено. Ти си намерил негатива само с някакъв номер на него и веднага си се сетил за името Джейсън Борн.
— Въобще не беше така! Всеки ден научавах по нещо; малко по малко, с всяка стъпка. Служителят в хотела ме нарече Борн; името Джейсън научих чак когато отидох в банката.
— Където си знаел съвсем точно какво да правиш — прекъсна го Конклин. — Хич не си се поколебал. Влязъл, излязъл и хоп, четири милиона ги няма.
— Уошбърн ми каза какво да направя!
— След това идва някаква жена, която по една случайност е много добре запозната с банковите процедури, и ти казва как да прибереш и останалото! А преди това мимоходом очистваш Шернак на Льовенщрасе и още трима, които ние не познаваме, но, изглежда, те много добре са те познавали. А тук в Париж пак успяваш да надхитриш банката. Още един съучастник ли? Ти си преценил всички рискове, успял си да заобиколиш всички клопки. Докато накрая е останало само едно. И ти — гадно копеле такова — си го направил.
— Ще ме изслушате ли! Тези хора се опитаха да ме убият; бяха по следите ми още от Марсилия. Още повече, че аз наистина не знам за какво ми говорите, заклевам се!…. От време на време в съзнанието ми идва по нещо. Лица, улици, сгради, а понякога и само образи, на които не мога да намеря място. Знам, че означават нещо, но не мога да ги свържа с нищо. Има и имена — от време на време, но те пък нямат лица. Да ви се не види! Аз страдам от амнезия! Това е положението!
— Но Карлос не е измежду тези имена, надявам се.
— Така е и вие го знаете! Ето в това е работата; вие знаете много повече от мен самия! Мога да ви кажа наизуст хиляди и хиляди факти за Карлос, но не знам защо. Казаха ми, че съм имал някакво споразумение с „Тредстоун“. Каза ми го един човек, който вече би трябвало да е на половината път към Азия. Той е работил за Карлос. Каза, че Карлос знае. И че затваря кръга около мен, а вие затова сте пуснали слух, че съм ви предал. Той не можел да разбере стратегията, а и аз не бих могъл да му кажа. Вие мислите, че съм ви предал, защото не сте чували нищо за мен няколко месеца, а аз не съм можел да се свържа с вас, защото не съм знаел кои сте; аз все още не знам кои сте вие!