— Сигурно не знаеш и кой е Монаха.
— Да, да… Монаха. Името му било Абът.
— Браво. Ами Яхтсмена? Помниш Яхтсмена, нали? И жена му?
— Като имена, да. Но не лицата.
— Елиът Стивънс?
— Нищо.
— Или Гордън Уеб. — Конклин изрече името тихо.
— Какво? — Борн почувства топка в гърдите си, а след това остра пронизваща болка, която се плъзна от слепоочията към очите му. Очите му горяха! Огън! Експлозии и мрак, ветрове във висините и болка… Алманах до Делта! Напускайте, напускайте! Ще постъпвате както ви е заповядано. Напускайте! — Гордън… — Джейсън чу собствения си глас, но той идваше някъде от много далеч, заедно с ветровете. Притвори очите, които така го боляха и се опита да разпръсне мъглата. След това ги отвори и въобще не се изненада, като видя пистолета на Конклин, насочен в главата си.
— Не знам как си го направил, но това е факт. Единственото нещо, което е останало, и ти си го сторил! Върнал си се в Ню Йорк и си ги избил всичките. Ти си ги изпозаклал всичките, мръсно копеле. Много ми се ще да можех да те откарам там и да те видя на електрическия стол, но не мога да си го позволя, така че ще свърша другото най-добро. Сам ще те пречукам.
— През последните шест месеца не съм бил в Ню Йорк. Преди това не знам, но не и през последните шест месеца.
— Лъжец! Защо не го направи поне както се полагаше? Защо не си нагласи нещата така, че да останеш за погребенията? На Монаха беше онзи ден; щеше да се видиш с доста стари приятели. Ами това на брат ти! Всемогъщи Исусе Христе! Щеше да отведеш жена му в църквата; можеше да й изразиш съболезнования, това щеше да е голям удар! Говори добро поне за брат си, когото уби!
— Брат ми?… Стига! За бога, стига!
— Откъде-накъде? Самият Каин на живо! Ние го създадохме и той оживя!
— Аз не съм Каин. Него никога не го е имало! Не съм бил аз!
— Значи знаеш! Лъжец! Негодник!
— Махни този пистолет. Казвам ти, махни го.
— Няма начин. Заклех се пред себе си, че ще ти дам две минути, защото исках да видя какво ще кажеш. Чух те и ми смърди. Кой ти даде право? Ние всички губим по нещо; професията ни е такава и ако не ти харесва тази проклета професия, трябвало е да се махнеш! Ако не успееш да се приспособиш, просто изчезваш; мислех, че точно това си направил, и бях склонен да го отмина и да убедя и останалите да те оставят да изчезнеш! Но не, ти се върна и обърна оръжието срещу нас!
— Не съм обърнал оръжието си срещу вас.
— Кажи го на техниците от лабораторията, които имат в себе си осем парчета стъкло с два пръстови отпечатъци на тях. Показалец и среден пръст на дясната ръка. Ти си бил там и си убил петима човека! Ти — един от тях — си извадил пистолетите си — няколко — и си ги изпозастрелял! Съвършено постижение. Дискредитирана стратегия. Различни гилзи, разнообразни куршуми, инфилтрация. „Тредстоун“ престава да съществува и ти си отиваш необезпокоен!
— Не си прав! Бил е Карлос! Не аз, Карлос. Ако това, което казваш, наистина се е случило на Седемдесет и първа улица, бил е той! Номер сто и четирийсет! Те го знаят!
Конклин кимна, очите му се замъглиха, омразата в тях се виждаше и при слабата светлина, и през дъжда.
— Толкова съвършено — каза бавно. — Основният двигател на стратегията я праща по дяволите посредством споразумение с целта. Какво ще получиш над четирите милиона? Да не би Карлос да ти е обещал имунитет против собствената му перфектност? Двамата ще сте чудесна двойка!
— Ти си луд.
— Но това, което говоря, е истина — допълни човекът от „Тредстоун“. — Само осем човека знаеха този адрес преди седем и половина вечерта миналия петък. Трима от тях са убити, а ние сме двама от останалите пет. Ако Карлос е открил този адрес, има само един човек, който може да му го е казал. Ти!
— Как бих могъл да му го кажа? Аз не го знаех! И сега не го знам!
— Преди малко го каза. — Конклин стисна бастуна с лявата си ръка; щеше да стреля всеки момент, затова наместваше сакатия си крак.
— Недей! — изкрещя Борн, макар че знаеше колко е безполезно да моли. Извъртя се наляво и удари с десния си крак ръката, която държеше оръжието. Чи-са! Беше непознатата дума, появила се като беззвучен вик в главата му. Конклин падна, стреляйки диво и ожесточено в небето, размахвайки бастуна си. Джейсън се хвърли настрана и този път удари оръжието с левия си крак; то изхвръкна от ръката на Конклин.