Един старец обаче не се носеше в транс подобно на останалите. Той бързаше. На лицето му беше изписана неохота — дори страх, но това ни най-малко не забави крачките му нагоре по стълбите и през вратите, после покрай трепкащите свещи и надолу към далечната лява част на храма. Часът бе необичаен за вярващ, който търси утеха в изповедта; но независимо от това старият просяк се насочи право към първото сепаре, повдигна завесата и влезе в него.
— Ангелус Домини…
— Донесе ли я? — изрече със заповеднически шепот треперещата от гняв фигура на жреца зад завесата.
— Да. Той я пъхна в ръката ми почти в несвяст, хлипаше и ми каза да се махам. Изгорил е бележката на Каин, писана до него, и каза, че ще отрича всичко, дори да се спомене и дума. — Старецът пъхна листчето зад завесата.
— Използвал е писалката й… — Шепотът на убиеца замря, ръката, от която се виждаха само очертанията, се вдигна към очертанията на главата, иззад завесата се чу измъчен приглушен вопъл.
— Бързам да ти напомня, Карлос — заговори просякът. — Куриерът не носи вина за вестите, които предава. Можех да откажа да чуя това или да ти го предам.
— Как? Защо?…
— Лавие. Проследил я е до Парк Монсо, а след това двете до катедралата. Видях го в Ноли-сюр-Сен, когато охранявах там. Тогава ти го казах.
— Знам! Но защо? Можеше да я използва по сто други начини! Срещу мен! Защо?
— Бележката му го казва. Побъркал се е. Напрежението се е оказало прекалено за него, Карлос. Случва се; виждал съм го и преди. Двоен агент с прекъснати връзки; няма кой да потвърди основното му споразумение. И двете страни искат само трупа му. Той е стигнал до състояние, в което е напълно възможно вече сам да не знае кой е.
— Знае. — Шепотът бе породен от тиха ярост. — Като се подписва с името Делта, той ми казва, че знае. И двамата знаем откъде е това име и откъде е той самият!
Просякът замълча.
— Ако е истина, тогава той все още е опасен за теб. Прав е. Вашингтон няма да посмее да го докосне. Може да не го разтръбят, но поне ще отзоват палачите си. Може дори да се принудят да му отпуснат една-две привилегии в замяна на мълчанието му.
— Документите, за които пише ли? — попита убиецът.
— Да. Едно време — в Берлин, Прага, Виена — това се наричаше „окончателно разплащане“. Борн използва „последна вратичка“, а това е просто вариант. Документи се приготвят между първия източник на контрол и инфилтратора, за да влязат в действие в случай, че стратегията се провали, първичните контакти са убити и за агента няма никакъв друг изход. Предполагам, не си изучавал такава неща в Новгород; руснаците не вземат чак такива предпазни мерки. Но бегълците от Съюза обаче настояват за тях.
— Значи документите са дискредитиращи?
— Трябва да са такива в известна степен. Поне за този, който е бил обект на манипулация. Конфузните положения винаги се избягват; иначе могат да съсипят доста кариери. Но точно това не е нужно аз да ти го обяснявам. Използвал си прекрасно този похват.
— „Седемдесет и една улици в джунглата“… — каза Карлос, четейки от бележката в ръката си, вече със съвършено спокоен и хладнокръвен шепот. — „Джунгла, гъста като тази в Там Куан“… Този път екзекуцията ще се състои по разписание. Този път Джейсън Борн няма да напусне вътрешния Там Куан жив. Под едно или друго име, но Каин ще е мъртъв, а Делта ще умре заради това, което стори. Анжелик! Обещавам ти! — Клетвите секнаха, умът на убиеца се насочи към земните неща. — Вилие има ли някакво понятие кога Борн е излязъл от къщата му?
— Не знае. Казах ти, той изобщо не беше на себе си.
— Няма значение. Първите полети за Щатите са започнали преди не повече от час. Той е в един от тях. Ще пристигна в Ню Йорк почти заедно с него и този път няма да го изпусна… Ножът ми ще чака, а острието му ще е като бръснач. Ще одера кожата на лицето му; американците ще си получат техния Каин без лице. Могат да дадат на този Каин или Делта каквото си искат име.
Нашареният със сини черти телефон на бюрото на Александър Конклин иззвъня. Звукът му бе тих и ненатраплив, но оставяше тягостно усещане. Този телефон свързваше Конклин директно с компютърните зали и хранилищата за информация. В кабинета нямаше кой да вдигне телефона.
Служителят на Централното разузнавателно управление внезапно нахлу през вратата, накуцвайки и с бастун, с който още не беше свикнал, даден му от военното разузнаване към Командването на Обединените европейски сили в Брюксел миналата нощ, когато беше придружил военния транспорт до Ендрю Филд, Вирджиния. Захвърли ядосано бастуна в другия край на стаята и се метна към телефона. Очите му бяха зачервени и бе останал без дъх от усилията. Мъжът, отговарящ за ликвидирането на „Тредстоун“, беше изтощен. Беше се свързал по тайните канали с поне дузина отдели на тайните служби — във Вашингтон и отвъд океана, опитвайки се да намери обяснение на мистерията през последните двайсет и четири часа. Беше изпратил до всяко кътче що-годе значителна информация, която намери в досиетата. До всеки пост в Европа и до всеки дееспособен агент по оста Париж-Лондон-Амстердам. Борн беше жив и опасен; беше се опитал да убие началника си от правителството; имаше възможност да е на всяко място, във всяка точка на десет часа път от Париж. Трябваше да се покрият всички летища и железопътни гари и да се активизира цялата подземна мрежа. Намерете го! Убийте го!