Джейсън чу ножа да пада на пода, хвърли се в посоката на звука и в същото време бръкна в колана си за пистолета. Беше под дрехата; метна се на пода, но не бе достатъчно бърз. В главата му се заби стоманен ток на обувка — в слепоочието му — и почти го повали в безсъзнание. Той се затъркаля, все по-бързо и по-бързо, докато накрая се удари в стената; подпря се на коляно и се изправи, опитвайки се да фокусира нещо през неясните движещи се в почти пълния мрак сенки. Тънкият лъч от прозореца за момент се затъмни от сянката на ръка; той се хвърли към нея, превръщайки собствените си ръце в скоби, а раменете и лактите в стенобойни оръдия. Сграбчи ръката и я огъна, пречупвайки китката. Писък изпълни стаята.
Писък и глухо, смъртоносно свистене на куршум. Нещо леденостудено прониза лявата гръд на Борн, куршумът заседна някъде около ключицата му. Агонизирайки, той отскочи, хвърли се отново и блъсна убиеца с пистолета в стената. Онзи се удари в нещо остро. Карлос отскочи и стреля с дива ярост още два пъти. Джейсън се хвърли вляво и успя най-сетне да освободи пистолета си. Насочи го към шума в мрака. Стреля. Експлозията беше оглушаваща и безполезна. Чу как вратата се затръшна — убиецът се бе измъкнал в коридора.
Борн запълзя към вратата, опитвайки се да си поеме въздух. Достигна я, но инстинктът му подсказа да стои встрани и да удари силно с юмрук долната й част. Това, което последва, беше истински кошмар. Бърз автоматичен откос разцепи вратата на трески и по цялата стая се разлетяха парчета дърво. В мига, когато стрелбата свърши, Джейсън вдигна пистолета си и стреля по диагонал навън; откосът се повтори. Борн се отдръпна и се прилепи до стената; стрелбата секна и той стреля отново. Сега двамата мъже се намираха на сантиметри един от друг и от всичко на света най-много желаеха да се убият взаимно. Каин вместо Чарли и Делта вместо Каин. Намери Карлос. Хвани Карлос. Убий Карлос!
Ето че вече не бяха на сантиметри един от друг. Джейсън чу отдалечаващи се стъпки, а след това и звуците на клатещия се парапет, по който някой се спускаше. Карлос се беше втурнал надолу; мръсната свиня търсеше подкрепа; беше ранен. Борн изтри кръвта от лицето си и от гърлото си и застана пред това, което беше останало от вратата. Отвори я и пристъпи в тесния коридор към най-горната част на мрачните стълби. Изведнъж чу викове отдолу.
— К’во пра’ите, бе хора? Пит! Пит!
Два изстрела пронизаха въздуха.
— Джоуи! Джоуи!
Чу се само един изстрел; някъде долу на пода се строполиха тела.
— Христе! Христе и ти, Света Богородице!
Още два изстрела, последвани от приглушения вик на смъртта. Падна убит и трети човек.
Какво беше казал третият? Двама многознайковци и четирима бабанковци. Фургонът е бил докаран тук от Карлос! Убиецът беше довел със себе си и двамата помощници — първите трима бабанковци от бранша. Трима мъже, всеки от които въоръжен. А той, Джейсън, беше сам с един пистолет. Приклещен на най-горния етаж в кафявата къща. Но все пак Карлос беше вътре. Вътре. Ако успееше да се измъкне от тук, Карлос щеше да се окаже приклещеният! Ако успееше да се измъкне. Навън!
В края на коридора имаше прозорец, прикрит с черен транспарант. Джейсън тръгна към него, залитайки и препъвайки се. Държеше се за врата и го притискаше с рамо, за да отвлече съзнанието си от болката в гърдите. Отмахна транспаранта от поставката му; прозорецът беше малък, от дебело стъкло, на сини и пурпурни многоъгълници. Беше нечупливо, а рамката стоеше стабилно на мястото си — невъзможно бе да отчупи и късче от този прозорец. А след това гледката на Седемдесет и първа улица привлече погледа му. Фургонът си беше отишъл! Някой трябваше да го е откарал… един от хората на Карлос! Оставаха двама. Двама, а не трима. А той се намираше на висока позиция; високата позиция винаги дава някакви предимства.
Гримасничейки, полупревит, Борн се запъти към първата врата отляво; тя се падаше успоредно на най-горната част на стълбите. Отвори я и влезе. Според това, което виждаше, се намираше в най-обикновена спалня с лампи, тежка мебел и картини по стените. Той сграбчи най-близката лампа, изтръгна шнура й от стената и я отнесе до парапета. Вдигна я високо и я захвърли долу, отстъпвайки крачка назад, докато металът и стъклото се трошаха долу. Последва откос; куршумите се забиха в тавана и прорязаха пътека в мазилката. Джейсън изкрещя, след това остави крясъка си да премине във вик, а викът в продължителен отчаян вой, който постепенно заглъхна. Приближи се до парапета. Сега изчакваше. В пълно мълчание.